Читать «Темпераментите» онлайн - страница 10

Лумис му подаде една чаша.

— Това е медовина — каза той. — Най-модното в Елдерберг през този сезон. Кажи ми как ти се струва?

Кромптън отпи от сладкото питие.

— Вкусно — каза той. — Предполагам и доста скъпо.

— Доста. Но най-доброто трябва да струва и достатъчно. Не мислиш ли?

Кромптън не отговори. Той погледна строго Лумис и видя белезите на разруха по дюреровото тяло. Внимателно огледа чистите красиви черти на лицето му, марсианския тен, меката кафеникава коса, безгрижната елегантност на облеклото, леките бръчици около очите, хлътналите бузи, по които имаше лек грим. Забеляза привичната самодоволна усмивка на Лумис, презрителната извивка на устните му и начина, по който чувствителните му пръсти гладеха броката на тапицерията, самодоволно облегнатото му в креслото тяло.

Осъзна, че насреща му се намира стереотипът на сензуалист, човек, който живее лек и ленив живот и се отдава само на удоволствията. Това бе олицетворението на огнения сангвиничен характер, подхранван от горещата кръв и склонен към безгрижие и плътски удоволствия. И Лумис, както и той самият, бе монолитна личност с ограничени характеристики. Желанията му бяха напълно предвидими, а страховете — очевидни за всекиго.

В Лумис се намираха всички отнети на Кромптън възможности за наслада от удоволствията, събрани в едно самостоятелно цяло. Лумис притежаваше в чист вид толкова необходимия за разумното тяло на Кромптън принцип на удоволствието.

— От какво живееш? — попита направо Кромптън.

— Чрез извършване на услуги, за които ми плащат — отвърна с усмивка Лумис.

— Ако го кажем на обикновен английски — каза Кромптън, — ти си един използвач и паразит. Ти пируваш на гърба на тъпите богаташи, които щъкат из Елдерберг.

— Естествено, че според теб трябва да е така, мой работлив, пуритански братко — усмихна му се Лумис и запали една цигара с цвят на слонова кост. — Но моето мнение е малко по-различно. Помисли си само. Днес всичко е насочено в услуга на бедните, като че ли те са специална цел на провидението. Но и богатите си имат своите нужди! Тези нужди не са като онези на бедните, но са не по-малко важни. Бедните искат храна, подслон, медицинско обслужване. Правителствата им ги осигуряват. Прекрасно. А какво става с нуждите на богатите? Хората се смеят при мисълта, че един богаташ може да има проблеми. Но изключва ли притежаването на кредитна карта наличието на проблеми? Не! Тъкмо напротив. Богатството увеличава и изостря необходимостта, често оставяйки богаташа в много по-неблагоприятна позиция от бедния му брат.

— Защо тогава не се откаже от богатството си? — попита Кромптън.

— А защо бедният не се откаже от бедността си — възрази му Лумис. — Не, това не може да стане и ние трябва да приемем условията, в които животът ни е поставил. Товарът на богатите е тежък, но те трябва да си го носят и да търсят помощ, където могат. Богатите се нуждаят от съчувствие, а аз съм много състрадателен. На богатите са им нужни хора, които наистина могат да се радват на лукса и да ги научат как да му се радват и те. И мисля, че са малко хората, които се радват и оценяват лукса на богатите като мен. Също и жените им, Кромптън! Те също си имат нужди — внезапни, настойчиви нужди, които техните съпрузи често не могат да удовлетворят, поради напрежението, в което живеят. Тези жени не могат да имат доверие на някой уличен скитник. Те са нервни, добре гледани, изпитващи съмнения и много податливи на внушения. Те имат нужда от нюанси и тънкости. Трябва им вниманието на мъж с богато въображение и притежаващ силна чувствителност. Такива мъже се срещат твърде рядко в този скучен свят. Оказва се, че моят талант е насочен точно в тази област. Затова аз го използвам. И естествено, очаквам компенсация, точно както всеки работещ човек.