Читать «Стандартен кошмар» онлайн - страница 4

— И после го арестува ли?

— Разбира се, че не. Гражданинът се извинява и инцидентът е забравен.

— Ами ако гражданинът продължава да нарушава законите? Какво ще направят тогава наблюдателите?

— Такова нещо не се случва никога.

— Но ако се случи?

— Наблюдателите са програмирани да се погрижат за това, ако някога се случи.

— Това не ми се струва твърде разумно — каза Джони. Нещо не можеше да се убеди в тази работа. А може би не искаше да позволи да бъде убеден. И все пак… Лорис съществуваше. И съществуваше твърде добре, дявол да го вземе. Единственото нещо, което не беше наред тук, беше Джон Чарлз Бизайк. Но то бе защото той бе землянин, което означава неустойчив дивак. Също така се дължеше и на факта, че Джони ставаше все по-мрачен, подтиснат и див.

Дните минаваха и всичко се развиваше прекрасно. Наблюдателите обикаляха като вежливи девствени мравки. Трафикът се движеше без задръствания и нерви. Милионите автоматични системи осигуряваха жизненоважни продукти и чистеха отпадъците. Хората се движеха наоколо, радвайки се взаимно на компанията на останалите и изработвайки различни произведения на изкуството. Всеки кучи син от тия смотаняци като да беше художник или изобщо творческа личност и всички като че ли бяха добри.

Никой не работеше срещу заплащане и никой не чувстваше вина заради това. Работата беше за машините, а не за хората.

И всички бяха толкова разумни! И толкова благовъзпитани! И толкова интелигентни и привлекателни!

Да, това беше рай. Добре де! Дори и Джони Бизайк трябваше да го признае. Но това правеше все по-силната му злоба още по-неразбираема за някой, освен ако не е също землянин.

* * *

Поставете човек като Джони на място като Лорис и непременно ще си имате неприятности. Джони се държа добре почти две седмици. После, един ден, излезе да се поразходи с кола. Колата бе включена на ръчно управление и той направи ляв завой, без да подаде сигнал.

Една кола зад него и друга вляво тъкмо бяха тръгнали да пресичат. Резкият завой на Джони почти обърка автоматическите рефлекси на другите коли. Не съвсем, но катастрофата замалко да стане. Двете коли забавиха ход и спряха, опрели брони. Джони и другия шофьор излязоха от купетата.

— Е, приятелю, май нещо се объркахме — каза любезно другият шофьор.

— Объркали сме се, глупости — заяви Джони. — Ти ме засече.

Другият шофьор се позасмя приятелски.

— Мисля, че не е така — каза той. — Но естествено разбирам възможността от…

— Слушай — заговори свадливо Джони. — Ти ми пресече пътя и можеше да убиеш и двама ни.

— Но ти беше пред мен и след като зави неправилно вляво…

Джони приближи лицето си на сантиметри от другия. С тих и заплашителен глас той заговори:

— Слушай, Мак, ти сгреши. Колко пъти да ти го казвам?

Другият шофьор се позасмя, но този път бе леко поразтреперан.

— Предлагам да поставим въпроса за вината на обсъждане от свидетелите — каза той. — Сигурен съм, че онези добри хора, застанали на…