Читать «Специалитетът на златотърсача» онлайн - страница 3

— Гаражът на Ал. Говори Еди.

— Здрасти, Еди. Казвам се Том Морисън. Купих тази кола от вас преди месец. Спомняте ли си?

— Разбира се — отвърна Еди. — Вие сте човекът, който тръгна сам през югозападния дял. Издържа ли машината?

— Да. Страхотен бръмбар е. Обаждам се…

— Ей — прекъсна го Еди. — Какво ви е на лицето?

Морисън прокара ръка по челото си и усети кръв.

— Нищо особено — отговори той. — Паднах от една дюна и две гуми се спукаха.

Обърна видеофона така, че Еди да вижда гумите.

— Не могат да се оправят — каза той.

— И аз така мисля. А резервните използувах, когато прекосих Дяволската скара. Вижте какво. Еди, искам да ми изпратите две гуми. Може и да са стари, но заякчени. Колата няма как да върви без гуми.

— Хубаво — каза Еди. — Само че не разполагаме с такива гуми. Ще трябва да ви изпратим нови, по петстотин долара парчето. Плюс четиристотин долара за доставяне. Всичко хиляда и четиристотин долара, господин Морисън.

— Добре.

— Разбрано, сър. Само ми покажете парите или чек, който ще изпратите по доставците, и аз ще придвижа въпроса.

— В момента нямам нито цент — каза Морисън.

— А влог?

— Изразходвал съм го докрай.

— Ценни книжа? Собственост? Нещо, което може да се превърне в налични пари?

— Нямам нищо освен колата, която ми продадохте, за осем хиляди долара. Когато се върна, ще платя, като продам колата.

— Ако въобще се върнете. Извинете, господин Морисън. Нищо не мога да направя.

— Как така нищо? — попита Морисън. — Знаете, че ще платя за гумите.

— А вие пък знаете законите на Венера — упорствуваше Еди и бръчките на лицето му замръзнаха. — Не даваме на кредит. Плащаш и получаваш!

— Не мога да карам колата без гуми — повтори Морисън. — Значи ще ми попречите да се измъкна?

— По дяволите, кой ви пречи да се измъкнете? — рече Еди. — Всеки ден има закъсали златотърсачи. Знаете какво ви остава да направите, господин Морисън. Обаждате се на Комунални услуги и обявявате, че сте фалирал. Отстъпвате им собствеността на каквото ви е останало от колата, екипировката или каквото сте намерили досега и те ви измъкват.

— Нямам намерение да се връщам — каза Морисън. — Погледнете! — И той насочи видеофона към земята. — Нали виждате следите, Еди? Виждате червените и моравите люспи? Наблизо има съкровище!

— Всеки златотърсач попада на следи — каза Еди. — Проклетата пустиня е пълна със следи.

— Но тук са много! — каза Морисън. — И водят право към нещо голямо, към богати залежи! Еди, зная, че искам да направите изключение, но ако ми повярвате и изпратите две гуми…

— Не мога да го направя — каза Еди. — Аз съм прост служител. Не мога да ви изпратя гумите, ако най-напред не видя парите. Иначе ще ме уволнят, а може и в затвора да ме тикнат. Знаете законите.

— Плащаш и вземаш… — мрачно повтори Морисън.

— Точно така. Не вършете глупости, ами се връщайте. Може да опитате някой друг път.

— Дванайсет години събирах пари за тази работа — каза Морисън. — Няма да се върна.