Читать «Оръжието» онлайн
Робърт Шекли
Робърт Шекли
Оръжието
Клонче ли изпука? Диксън погледна назад и помисли, че вижда някаква тъмна сянка да се крие под храстите. Той моментално замръзна с поглед назад към зеленостволите дървета. Цареше пълна, очаквателна тишина. Високо отгоре по въздушното течение се носеше един лешояд, който наблюдаваше огрения от слънцето пейзаж в очакване и надежда.
После Диксън чу тихо, нетърпеливо покашляне откъм храстите.
Сега вече беше сигурен, че го следят. Преди само го предполагаше. Но тези едри, полускрити сенки бяха истински. Не бяха го закачали по пътя му до сигналната станция, но го наблюдаваха, преценяваха. Сега вече бяха готови да опитат да направят нещо.
Той извади Оръжието от кобура, провери затворите, върна го в кобура и продължи пътя си.
Чу ново покашляне. Нещо търпеливо го следеше, вероятно изчаквайки, докато премине храстите и влезе в гората. Диксън се ухили на себе си.
Нищо не можеше да го засегне. Той притежаваше Оръжието.
Без него никога не би се решил да се отдалечи толкова от космическия си кораб. Човек не се разхожда току-така на чужди планети. Но Диксън можеше да си го позволи. До бедрото му се поклащаше Оръжието на оръжията. Абсолютната застраховка против всичко, което ходи, пълзи, лети или плува.
Това бе последната дума на револверите, последната дума в областта на личното оръжие.
То бе Оръжието.
Той отново погледна назад. Бяха три звяра, на по-малко от петдесет метра подире му. От това разстояние му приличаха на кучета или хиени. Те покашляха към него и се придвижваха бавно напред.
Той докосна Оръжието, но реши да не го използва веднага. Щеше да има достатъчно време, когато се приближеха повече.
Алфред Диксън беше нисък мъж с много широки гърди и рамене. Косата му бе светлоруса и имаше руси мустаци, които се извиваха нагоре в края си, като придаваха на загорялото му лице строго, жестоко изражение.
Естественото му обиталище бяха земните барове и кръчми. Там, облечен в омазана полувоенна униформа, той поръчваше питиета с висок, войнствен глас и пронизваше другите пияници с присвитите си стоманеносиви очи. Обичаше да обяснява на пияниците с малко предизвикателен тон разликата между игления „Сайкс“ и тримерния „Колт“, между марсианския рогат едлепер и венерианския ском, както и какво трябва да се прави, когато ранерански рогач те нападне в гъстия храсталак и как да се отбие атаката на крилатите глитерфлити.
Някои хора смятаха Диксън за непоправим лъжец, но внимаваха да не го наричат така. Други мислеха, че той е добър човек, въпреки надутото му самомнение. Той е просто прекалено самоуверен, обясняваха те. Само смъртта или осакатяването биха поправили тази черта на характера му.
Диксън твърдо вярваше в личното оръжие. Според него завладяването на американския запад бе просто състезание между лъка и стрелата и Колт 44-и калибър. Африка? Копието против пушката. Марс? Тримерният „Колт“ против въртящия се нож. Водородните бомби разрушаваха градовете, но хората със своите оръжия завладяваха териториите. Защо да се търсят глупави икономически, философски или политически причини, когато всичко е толкова просто?
