Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 158

— Мисля, че е някакво оръжие.

— Никога не съм виждал подобно нещо — призна Саркар.

— Онзи тип го нарече „облъчвател“.

— Аллах! — възкликна Саркар. — Облъчвател…

— Значи знаеш какво представляват тези устройства?

Саркар кимна.

— Чел съм за тях. Оръжия, поразяващи посредством лъч от радиоактивни частици. Вкарват концентрирана радиация в човешкото тяло. — Той въздъхна. — Гадно… Забранени са в Северна Америка. Абсолютно безшумни, можеш да държиш облъчвателя в джоба си и да стреляш оттам. Дрехите, дори тънките дървени врати са прозрачни за него.

— Божичко! — простена Питър.

— Но ти каза, че жената е жива, нали?

— Дишаше.

— Ако е застреляна с това, трябва да изрежат половината й тяло, за да спасят онова, което е останало. Ала по-вероятно е, че ще умре след ден-два. Ако я е застрелял в мозъка, е щяла да умре веднага.

— Пистолетът й не беше далеч от нея. Може би тъкмо е отивала да го вземе, когато той е влязъл.

— Тогава може и да не е имал време да се прицели. Може би я е уцелил в гърба — засегнал е гръбначния стълб и краката й ще останат неподвижни.

— Разбих прозореца преди той да успее да приключи работата си. По дяволите — каза Питър. — По дяволите всичко това. Трябва да го спрем.

Саркар кимна.

— Можем да го направим. Напълно съм готов за теста. — Той посочи компютъра в центъра на стаята. — Тази система е напълно изолирана. Отстранил съм всички връзки с електронната мрежа, телефонни линии, модеми, както и клетъчни връзки. Заредих нови копия на тримата двойници в компютъра.

— Ами вирусът? — попита Питър.

— Ето го. — Саркар вдигна една черна карта, заредена с електронна памет — по-малка от визитна картичка и почти толкова тънка, — после я пъхна в компютъра.

Питър притегли стол и седна до него.

— За да направим теста както трябва — каза Саркар, — наистина е нужно да разполагаме с електронните копия в действие.

Питър се поколеба. Идеята да активират нови негови двойници, просто за да ги убият, го разстройваше. Но щом беше нужно…

— Направи го — каза Питър.

Саркар натисна няколко клавиша.

— Те са живи — измърмори той.

— По какво съдиш?

Саркар посочи с костеливия си пръст някакви данни върху екрана. За Питър те изглеждаха пълна безсмислица.

— По това — каза Саркар. После, осъзнал, че Питър не разбира, продължи: — Ще го представя по друг начин. — Той отново натисна няколко клавиша. Върху екрана се появиха три подвижни линии. — Всъщност това е имитирана електроенцефалограма за всеки един от двойниците, преобразуваща активността на техните нервни мрежи в нещо подобно на мозъчни вълни.

Питър посочи поред всяка една от трите линии. Те изписваха огромни остри издатини.

— Виж това.

Саркар кимна.

— Паника. Те не знаят какво става. Събудили са се слепи, глухи и съвсем самотни.

— Бедните нещастници — въздъхна Питър.

— Сега ще пусна вируса — обяви Саркар и натисна няколко клавиша. — Изпълнение на екзекуцията.

— Точно така — каза Питър и потреперя.

Изпълнените с паника електроенцефалограми продължиха да блещукат върху екрана още няколко минути.

— Не мисля, че вирусът действа — изрази съмненията си Питър.