Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 154
Робърт Сойер
По дяволите. По дяволите! Не искаше повече кръв по ръцете си. Питър незабавно активира телефона си: ако посочеше някакъв адрес, щеше да постигне същия ефект както и ако набереше нечие име.
— Полицейски участък „Метрополитън“, Торонто, 32-ро подразделение, улица „Елърсли“ — каза Питър.
Емблемата на телекомуникационната компания „Бел“ изчезна от екрана. Появи се образът на мършав сержант.
— 32-ро подразделение — каза той.
— Сандра Файлоу — изрече в отговор Питър.
— Днес е в почивка — обясни сержантът. — Може ли някой друг да направи нещо за вас?
— Не… става дума за нещо лично. Знаете ли къде е?
— Нямам представа — отговори полицаят.
— Мога ли да получа от вас домашния й телефонен номер?
Ченгето се засмя.
— Сигурно се шегувате.
Питър прекрати връзката, избра служба „Справки“ и каза:
— Файлоу, Сандра.
— Няма такава в указателя — отвърна гласът на компютъра.
Разбира се.
— Файлоу, А. — повтори той. — „А“ за Александрия.
— Няма такава в указателя.
По дяволите! Но за едно ченге щеше да е истинска лудост да посочи телефонния си номер в указателя — освен ако това беше номерът на бившия й съпруг.
— Имате ли списък на лица с фамилия „Файлоу“?
— Няма такъв списък.
Питър прекъсна връзката. Трябваше да има някакъв начин да се добере до нея…
Градските справочници. Беше ги виждал в обществените библиотеки. Първоначалното им предназначение беше да посочват името, съответстващо на определен адрес, но след като бяха трансформирани на СВ-КОМ, беше съвсем лесно да направят и обратната справка — да открият адреса по посоченото име. Питър отново се обади до „Справки“ за номера на централния клон на Обществената библиотека в Норт Йорк.
— Здравейте — отговори му женски глас — Справочен отдел.
— Здравейте — каза Питър. — Имате ли градски справочници?
— Да.
— Бихте ли ми казали адреса на Александрия Файлоу, моля? Ф-А-Й-Л-0-У.
— Почакайте секунда, господине. — Последва пауза. — В справочника не е посочена А. Файлоу, господине. Единственото лице под фамилия „Файлоу“ в справочника е Санди.
Санди — този вариант на името й не подсказваше дали е мъж, или жена. Тъкмо предпазната мярка, каквато би взела интелигентна жена, която живее сама.
— Каква е професията на Санди Файлоу?
— В справочника е записано — „социален работник“, господине.
Би могло да означава всичко.
— Тя е. Какъв е адресът, моля?
— Авеню „Мелвил“ №216.
Питър си го записа.
— Има ли телефонен номер?
— Не е посочен в справочника.
— Благодаря ви — каза Питър. — Много ви благодаря.
Той прекъсна връзката. Никога не беше чувал за авеню „Мелвил“. Извика на екрана електронната карта на града и я проучи. Намираше се в участък „Дон Милс“. Не беше прекалено далеч. На около 20 минути с кола. Знаеше, че всичко звучи налудничаво, като параноична фантазия. И все пак…
ГЛАВА 43
На път за авеню „Мелвил“ Питър се опита да открие слаби места в теорията си, но вместо това тя ставаше все по-убедителна. Свободният ден на Сандра. Ден, когато по всяка вероятност тя няма да е въоръжена. Идеалният ден да убиеш ченге.
Движението беше натоварено. Питър буквално легна върху клаксона на колата. Въпреки компютъризирания дисплей, където беше изобразен маршрутът, който трябваше да следва, той зави в погрешна посока и се озова на улица без изход. Ругаейки, обърна обратно и пое в противоположната посока. Караше безразсъдно, знаеше това. Но само ако можеше да предупреди Сандра, да й каже, че някой може би иска да я ликвидира — тя беше в състояние да се защити, беше сигурен. Нали беше ченге.