Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 12

Жените около масата изстенаха и се изкикотиха. Безброй пъти бяха чували същото предложение. Едва ли човек можеше да го нарече „хубав мъж“ — имаше мръсна руса коса и приличаше на Пилсбъри Скапаняка от комиксите. И все пак невероятната му безочливост беше привлекателна. Дори Питър, който смяташе изневерите на Ханс за нещо отблъскващо, трябваше да признае, че у този човек има нещо само по себе си приятно.

Една от силно гримираните дами вдигна поглед от питието си. Аленото й червило беше нанесено доста по-широко от устата й.

— Съжалявам, Ханс. Довечера трябва да си измия косата.

Всеобщ смях. Питър хвърли поглед към Псевдото, за да разбере дали е забелязал намека на дамата. Не беше забелязал нищо.

— Освен това — продължи жената, — всяко момиче трябва да се придържа към известни стандарти. Боя се, че ти не отговаряш на тях.

Тоби, който седеше от лявата страна на Кейти, се изкиска.

— Да — намеси се той. — Не случайно го наричат Малкия Ханс.

Ханс се ухили до уши.

— Както казваше баща ми, човек не може винаги да минава между капките, все някой ще каже нещо за него. — Той погледна жената с прекомерно начервените устни. — Не ме изхвърляй, преди да съм се нахвърлил върху теб — добави той и избухна в смях, възхитен от собственото си остроумие. — Питай Ан-Мари от счетоводството. Тя ще ти обади колко съм добър.

— Анна-Мари — поправи го Кейти.

— Подробности, подробности — въздъхна Ханс и размаха длан, подобна на ръкавица с един пръст. — Е, както и да е. Ако тя не даде гаранция за качествата ми, попитай русокосата грация от „Личен състав“ — онази с големите пъпеши.

Питър почувства, че това започна да му омръзна.

— Защо не опиташ да поканиш на среща ей тази? — попита той и посочи хубавицата върху плаката на „Молсън“. — Ако жена ти се прибере неочаквано у дома, можеш да я сгънеш като хартиено самолетче и да я хвърлиш да литне през прозореца.

Ханс отново избухна в смях. Беше добродушен, не можеше да се отрече.

— Хей, докторът пусна смешна приказка — рече той, оглеждайки всички лица поред, сякаш канеше всички да споделят чудото. Питър най-сетне се беше пошегувал. Смутен, Питър погледна встрани, привлече вниманието на един млад сервитьор и си поръча голям портокалов сок — не пиеше алкохол.

Ханс обаче не беше човек, от когото можеш лесно да се отървеш.

— Продължавай, докторе. Пусни още една шега. Сигурно чуваш доста смешни неща в областта, в която работиш. — И отново се изкикоти.

— Ами — подхвана Питър, решил да направи усилие и да се впише в атмосферата заради Кейти. — Вчера разговарях с един адвокат и той ми разказа една смешна история. — Две от жените бяха започнали отново да преживят мексиканските питки, очевидно незаинтересовани от шегата му, но останалите от тайфата го гледаха с очакване. — Значи една жена убила съпруга си, като го праснала по главата с шишенцето за оцет и олио. — В оригиналния вариант на вица съпругът бе убил жена си, но Питър не можа да се въздържи и смени ролите. Надяваше се да втълпи в главата на Ханс мисълта, че може би съпругата му не одобрява неговите похождения.