Читать «Странник в странна страна» онлайн - страница 2

Сигналните лампички примигваха, личните досиета се пресяваха и накрая бе съставен подходящ екипаж:

капитан Майкъл Брайънт, командир на кораба — пилот, астронавигатор, втори готвач, втори фотограф, инженер по ракетните системи;

д-р Уинифрид Кобърн Брант, на четиридесет и една години — семантик, квалифицирана медицинска сестра, отговорник по припасите, историк;

г-н Франсис Кс. Сийни, на двадесет и осем години — старши офицер, втори пилот, астронавигатор, астрофизик, фотограф;

д-р Олга Ковалич Сийни, на двадесет и девет години — готвач, биохимик, хидропоник;

д-р Уорд Смит, на четиридесет и пет години — лекар и хирург, биолог;

д-р Мери Джейн Лайл Смит, на двадесет и шест години — атомен инженер, техник по поддръжката на електронните и силовите системи;

г-н Сергей Римски, на тридесет и пет години — електронен инженер, химически инженер, механик, техник по поддръжката на криологичните системи;

г-жа Елеанора Алварес Римски, на тридесет и две години — геолог и селенолог, хидропоник.

Така екипажът имаше всички необходими умения, част от тях придобити в процеса на интензивно обучение през седмиците преди излитането на кораба. Но по-важно беше, че членовете на екипажа отговаряха на изискванията за съвместимост.

„Посланик“ отлетя. През първите седмици и радиолюбителите можеха да приемат предаванията му. С отслабването на сигналите започнаха да ги препредават изстреляни от Земята радиорелейни спътници. Изглежда хората на кораба се чувстваха здрави и доволни от живота. Доктор Смит нямаше по-сериозни проблеми — явно екипажът се приспособяваше към безтегловността и повече не опря до лекарствата срещу повръщане след първата седмица. И да имаше затруднения с дисциплината, капитан Брант не докладваше за тях.

„Посланик“ навлезе в постоянна орбита около Марс, малко по-ниска от тази на Фобос и прекара следващите две седмици във фотографиране и проучване на планетата от разстояние. После капитан Брант изпрати радиограма: „Утре в 12 часа стандартно време по Гринуич ще кацнем южно от Лакус Соли“.

Не получиха други съобщения от кораба.

Втора глава

Мина четвърт земен век, преди Марс да бъде посетен от други хора. Шест години след последното известие от „Посланик“ безпилотната сонда „Зомби“, изстреляна от Международното дружество за астронавтика, прекоси космическата пустош, остана в орбита да подходящия момент и се върна. Снимките, направени от робота, разкриха непривлекателна за хората земя. А инструментите на сондата потвърдиха, че рядката марсианска атмосфера не може да поддържа роден на Земята живот.

Освен това снимките от „Зомби“ доказаха, че „каналите“ са изкуствени съоръжения, а други подробности бяха изтълкувани като руини на градове. Канеха се да изпратят нова експедиция, но Третата световна война им попречи.

И все пак забавянето даде възможност новата експедиция да е много по-добре съоръжена от първата. Федералният кораб „Защитник“, с изцяло мъжки екипаж от осемнадесет космонавти и двадесет и трима бъдещи заселници (също само мъже) на борда, достигна Марс за деветнадесет дни благодарение на двигателите си „Лайл“. „Защитник“ кацна южно от Лакус Соли, защото капитан Ван Тромп Имаше намерение да открие „Посланик“. Втората експедиция докладваше всеки ден. Три от съобщенията събудиха особен интерес. Първото гласеше: