Читать «Корпорация „Магия“» онлайн - страница 27
Робърт Хайнлайн
— Не мисля, че наистина си бил уплашен, момко. Поне не ти личеше.
Усетих някакъв намек и веднага се възползвах да запитам:
— Значи вие сте ме наблюдавали и сте ме измъквали от батаците, така ли?
Тя се усмихна по-широко и отвърна:
— Това ми е работата, Арчи. Не е хубаво младите да зависят от помощта на старите. Сега си тръгвай! Трябва да пообмисля тази работа.
След няколко дни получих по пощата писмо, написано с подобен на паяжина почерк. Маниерът на писане носеше достойния отпечатък на миналия век, а почеркът бе леко несигурен, сякаш на болен или много възрастен човек — не ми беше познат, но веднага се сетих чий би могъл да бъде. Вътре пишеше:
Драги Арчибалд,
С това писмо ви препоръчвам на дълбоко ценения от мен д-р Ройс Уъртингтън, мой приятел. Той е отседнал в хотел „Белмонт“ и очаква вест от вас. Д-р Уъртингтън е изключително високо квалифициран в явленията, които ви носеха неприятности през последните няколко седмици. Можете да имате пълно доверие в заключенията му, особено ако са нужни необичайни мерки.
Моля да включите в тази покана и вашия приятел господин Джедсън, ако желаете това.
Оставам, сър,
искрено ваша,
Аманда Тод Дженингс
Звъннах на Джо Джедсън и му прочетох писмото. Той каза, че идва веднага и ми заръча да телефонирам на Уъртингтън.
— Мога ли да говоря с д-р Уъртингтън? — запитах аз веднага след като телефонистката ме свърза със стаята му.
— На телефона — отвърна интелигентен британски глас с лек оксфордски акцент.
— Тук е Арчибалд Фрейзър. Получих писмо от госпожа Дженингс, в което ми предлага да ви посетя.
— О, да! — гласът му бе значително по-топъл. — Това би било удоволствие за мен. Кога ще ви бъде удобно?
— Ако сте свободен, мога да дойда веднага.
— Да видя… — Паузата беше колкото да се погледне часовник. — Имам ангажимент във вашата част на града. Бих ли могъл да се отбия до вашия офис след тридесет минути или малко по-късно?
— Това би било чудесно, докторе, стига да не ви причинявам неудобства…
— Няма нищо. Ще бъда там.
След малко пристигна Джедсън и веднага ме запита за д-р Уъртингтън. — Още не съм го виждал — казах аз, — но ми звучи като нафукан английски професор. Скоро ще дойде.
Секретарката ми донесе визитката му след половин час. Станах да го поздравя и видях един висок мъж със здраво телосложение и израз на достоинство и несъмнена интелигентност на лицето. Беше облечен доста консервативно, в скъпи дрехи по поръчка, носеше ръкавици, бастун и голяма чанта. Но беше черен като печатарско мастило!
Опитах се да не покажа изненадата си. Надявам се, че успях, тъй като демонстрацията на този вид грубост ме ужасява. Нямаше никаква причина човекът да не е негър. Просто не бях очаквал това.
Джедсън ме спаси. Той не би се изненадал дори ако пърженото яйце му намигне от чинията. През първите няколко минути след като го представих той пое разговора върху себе си. Намерихме столове, настанихме се и известно време си разменяхме обичайните безлични приказки, които хората изричат при среща с непознати, докато преценят с кого си имат работа.