Читать «Аз, Клавдий» онлайн

Робърт Грейвз

Аз, Клавдий

За латинския текст на сибилинските стихове, цитирани в първата глава. Изказвам благодарност на мистър А.К.Смит. Тази тук е първата им публикация.

Punica centenos durabit poena per annos: Res Romana viro parebit caesariato: Calvus caesarie dominus dominabitur urbi: Omnibus flle viris mulier mas ille puellis: Rex equitabit equo bifidis equus unguibus ibit: Filius imbelli fictus mactaverit ictu. Imperium hinc alter ficto patre caesariato Caesariae crinitus habet, qui marmore Romae Mutabit lateres. Non visis vinciet Urbem Compedibus. Fictae secreto coniugis astu Occidet ut fictus bona filius occupet heres. Tertius hinc sumet ficto patre caesariato Calvus caesarie regnum cui sanguine limus. Commixtus. Victrix penes ilium et victa vicissim Roma erit. Ille instar gladii pulvinar habebit, Filius et fictus regni potietur iniqui. Quartus habet solium ficto patre caesariato Calvus caesarie invenis. cui Roma ministrae est. Feta veneficiis Urbs impia serviet uni. Quo puer ibat equo vectus calcatus eodem Se iuvenem ferro cecidisse fatetur equino Caesariatus ad hoc quintus numerabitur hirtus Caesarie, toti genti contemptus avitae. Imbeeillus iners, aestivas addere Romae Aptus aquas populo frumenta hiemalia praebet. Ille tamen fictae secreto coniugis astu Occidet ut fictus bona filius occupet heres. Sextus habet regnum ficto parte caesariato. Flamma pavor citharoedus eunt tria monstra per urbem. Sanguine dextra rubet materno. Septimus heres Nemo erit, at sexti busto cruor ibit ab imo.

Р. Грейвз

Гелмтън,

Бриксъм, 1941 г.

…Една история, изопачавана по всякакъв начин, и то не само от онези, които са живели тогава, но тъй също и в по-сетнешни времена: защото истина е, че всички велики дела са обвити в съмнение и неяснота; докато едни са готови да приемат за неоспорими факти най-невероятните слухове, други пък превръщат фактите в измамни лъжи; а сетне и едното, и другото бива преувеличавано от потомството.

Тацит

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

„Златицата“, споменавана тук като обикновената разменна единица, е латинската „aureus“, монета, равна на 100 сестерции или на двадесет и пет сребърни денарии (сребърни монети); това е приблизителната стойност, каквато имаха една лира стерлинга или пет щатски долара преди Първата световна война. „Милята“ е римската миля от хиляда стъпки. За по-голямо улеснение датите в полето на страницата са дадени според християнското летоброене: гръцкото, употребявано от Клавдий, е започвало да бележи годините от Първата олимпиада, която се е състояла през 776 година пр.н.е. Пак за по-голямо улеснение географските имена са дадени така, както са по-известни: напр. „Франция“ вместо „Задалпийска Галия“, тъй като Франция заема сега приблизително същата географска област и защото ще бъде нелогично градове като Ним, Булон и Лион да се наричат със съвременните им имена — малцина биха ги познали по старинните им названия, — а да се поставят в Галия Трансалпина или както са я наричали гърците, Галатия. (Гръцките географски названия са твърде неясни: за тях Германия е била „страната на келтите“.) По същата причина са използувани и най-познатите форми за личните имена — „Ливий“ — за Титус Ливиус, „Цимбелин“ за Кинобелинус, „Марк Антоний“ за Маркус Антониус.