Читать «Аз съм легенда» онлайн - страница 11
Ричард Матисън
Достатъчно беше да стане
Наля си друга чаша уиски.
Окачвайки плитките чесън по прозорците, защитавайки парника, изгаряйки
Отпусна се тежко върху един стол.
„Значи така — замисли се, — ето ме тук, седнал на стола като последния малоумник, заобиколен от армия кръвопийци, чието единствено желание е да се заситят с хемоглобина ми… Добре-е-е, ами тогава, наздраве, момчета, отдавам ви се, аз черпя!“
Гримаса разкриви линиите и извивките на лицето му.
„Копелета! Кучи синове, ще ви избия един по един, преди да капитулирам!“
Ръката му стисна чашата и я счупи. С обезумял поглед той загледа пръсналите се стъкълца по килима и парчето, врязало се в дланта му, където кръвта се размесваше с уискито в странен коктейл. Ето, така щеше да ги привлече, с разранената си ръка!… Малко остана да отвори вратата и да им размаха кървясалата си длан, но само за да чуе настървения им жалостив вой. После го смразиха ледени тръпки и той затвори очи.
„Не затъвай в глупости, старче! — каза си за утеха. — Иди и се почисти, бинтовай си ръката!“
Завлече се в банята, изми се и грижливо дезинфектира раната, направи превръзка. После се върна в дневната, пусна плоча на грамофона, запали нова цигара за успокоение.
„Какво ще правя, когато ми свършат пироните за ковчези?“ — запита се, следейки с поглед кълбенцата дим, които се диплеха към тавана… Всъщност, почти нямаше вероятност да се стигне дотам. Стотици кутии с пирони имаше в шкафа на Кати… Не! В долапа на
Някога това бе стаята на Кати!…
Бе пуснал на грамофона
„Уважаеми, композиторе, представям ви един
Прекрасна история, няма що!…Или пък тази:
„Мамо, мамо, като порасна искам да стана вампир като татко!“
„Разбира се, скъпичко, обещавам ти!“
Чашата му отново бе празна. Напълни я с лявата ръка, дясната го болеше. Да върви по дяволите трезвеността! Да вървят по дяволите и трезвите, разумни мисли!