Читать «Илюзии ((Приключенията на един месия по неволя))» онлайн
Ричард Дэвис Бах
Ричард Бах
Илюзии
(Приключенията на един месия по неволя)
След като излезе „Чайката Джонатан“, често са ме питали: „Какво ще напишеш сега, Ричард?“
Отвръщах, че нямам намерение да пиша нищо, ама нищичко, че взети заедно, книгите ми изразяват всичко, каквото съм искал да кажат. Погладувах, отново си купих кола и разни други неща и изведнъж ми се видя много приятно да не бъхтам до среднощ.
И въпреки това всяко лято поемах с допотопния си биплан към приличните на зелено море ливади на американския Среден запад, разхождах пътници срещу три долара на кръгче и отново ме загложди старата тревога: пак имаше нещо, което не бях казал, което трябваше да кажа.
Изобщо не обичам да пиша. Стига да съм в състояние да загърбя някоя идея, изникнала от мрака, да не й отворя вратата, за нищо на света няма да посегна към молива.
Но сегиз-тогиз се случва фасадата да бъде взривена, да се разлетят парчетии стъкло, зидария и трески и някой да влезе през отломъците, да ме сграбчи за гърлото и да ми рече благо: „Няма да те пусна, докато не ме опишеш с думи върху хартията.“ Та така срещнах и „Илюзии“.
В Средния запад се е случвало да се излегна по гръб и да се опитвам да разпръсна облаците. А в главата непрекъснато ми се въртеше: какво ще стане, ако сега дойде някой, който ги умее тези неща, който да ми обясни на какви закони се подчинява моят свят и как да го държа във властта си? Какво ще стане, ако случайно срещна в наше време някой Сидхарта или Исус, на когото са подвластни илюзиите на света просто защото той знае истината, скрита зад тях? Какво ще стане, ако се изправя лице в лице срещу него, ако той се придвижва с биплан и кацне на ливадата, където съм се приземил и аз? Какво ли ще ми каже, как ли ще изглежда?
Вероятно няма да прилича на месията от омаслявените, изцапани със смазка страници на моя дневник, вероятно няма да каже нищо от снова, което пише в тази книга. И все пак нещата, който ми каза моят месия — например че привличаме като с магнит в живота си всичко, което е в мислите ни, — ако тези неща са верни, излиза, че не току-така съм доживял до този миг, както и вие. Може би не е случайно, че държите в ръце моята книга, може би ще запомните нещичко от приключенията в нея. Предпочитам да си мисля, че е така. Предпочитам да си мисля също, че моят месия не е гола измислица, че се е надвесил над нас от някое друго измерение, че ни наблюдава и двамата и се смее от удоволствие, загдето всичко става така, както сме го предвидили.
1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн.
2. Бе усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а щом порасна, изучи занаята на автомонтьор.
3. Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от другите животи, които бе изживял. Помнеше тези знания и затуй стана мъдър и силен, та другите съгледаха силата му и дойдоха при него за съвет.
4. Учителят вярваше, че притежава мощта да помогне на себе си и на всички хора, така и стана, другите съзряха неговата сила и дойдоха при него да ги изцели от всичките им страдания и от безбройните им болежки.
