Читать «Бягство от сигурността» онлайн - страница 6

Той не отвърна в първия момент, сякаш се бе съсредоточил върху пътя.

— Срещали ли сте някога хора като тези от книгите ви? — попита накрая той.

Сърцето ми се обърна. Не е чак толкова страшно, когато непознати хора знаят името ти. Онова, което те прави поклонник на анонимността е, че не си уверен дали тъкмо този непознат го знае и какво може да последва от това. Настръхнеш ли срещу едно цвете, ти се превръщаш в надут глупак. Прегърнеш ли някой кривоглед особняк, все едно да държиш в обятията си взривоопасна мина.

За една стотна от секундата ми мина през ума, че Шифърд е някой смахнат и аз трябва да отворя вратата на колата и да скоча на пътя. В следващата стотна от секундата обаче реших да видя какво ще стане. Все едно, можех да скоча и по-късно, ако се наложи, а и да се хвърля от колата му съвсем не бе подходящият отговор на неговия въпрос.

— Всеки герой от моите книги е реален — отвърнах аз, надявайки се, че с искреност мога да се измъкна от положението, — макар че някои от тях не съм срещал в това време-пространство.

— А Леели реална ли е?

— Любимият й въпрос.

Какво искаше този човек? Разговорът с всяка минута ставаше все по-малко невинен.

— Можете да свърнете тук по планинския път. Малко е прашен и стръмен на места, но, общо взето, не е труден за каране. Като се изкачим на върха обаче трябва да внимавате, защото делтапланеризмът е голяма наслада — може да се хванете на въдицата преди да слезете обратно с колата и вече никога няма да бъдете същия.

Шифърд не обърна внимание на опита ми да отклоня вниманието му.

— Причината, поради която ви питам, е, че аз съм един от онези хора, за които пишете в книгите си. С вас съм още от времето, когато бяхте момче. Аз съм ангел-наставник.

Превключих на „Повишено внимание“, издигнах си стените със скоростта на светлината.

— Достатъчно въпроси — казах аз. — Кажете направо. Какво искате?

— Не става дума аз какво искам, Ричард. Въпросът е за това какво ти искаш.

Колата се движеше достатъчно бавно, за да скоча без да се убия. И все пак, мислех си, нали не ме е нарекъл антихрист и безбожник. Освен това изглежда невъоръжен, а и първото ми впечатление от него беше много приятно. Наистина говореше малко смахнато, но въпреки това ми беше симпатичен.

— Ако си ангел-наставник, сигурно знаеш отговорите на някои мои въпроси — казах аз.

Той се извърна към мен и изненадано се усмихна.

— Точно така! Разбира се, че ги зная! Та нали затова съм тук! Как разбра?

— Имам някои въпроси — казах аз. — Аз ще питам, а ти ще отговаряш, може ли?

Възнамерявах да установя дали Шифърд наистина бе герой от моите книги.

— Разбира се — съгласи се той.

— Имах две препарирани животни като дете. Как се казваха?

— Камилата беше Ками — отвърна той, — а зебрата Зиби.

— Какъв беше първият двигател, който конструирах? — Този въпрос беше уловка.

— Осемнайсетинчов постояннотоков въздушнореактивен двигател — отвърна той, — с четириинчов диаметър, заваръчни спойки, поставен върху петфутова противотежест. Знаеш, че от топлината спойките ще се размекнат и двигателят ще се взриви след минута-две, но преди това искаш да разбереш дали идеята ти може да се реализира. За гориво използваш спирт. И двигателят наистина се взриви. Целият заден двор е в пламъци…