Читать «Отново у дома» онлайн - страница 15

Рикард де ла Каса

Той ни обясни, че въпреки намесата му с нашия слухов нерв, използва твърде опростен вариант на своя език, за да успеем да го разберем. При все това доста думи, идеи и концепции оставаха неясни за нас. Опита се да ни обясни, че може да ни предостави голям обем информация, но ние сме неспособни дори да я регистрираме.

Доколкото разбрах, те не са многобройни, а ние представляваме за тях нов път и нова възможност. Искат да разберат дали сме способни да усвоим нови промени и подобрения. Телата ни, вече доста изменени на Селена, сега са много податливи и чувствителни към нови промени. Не желали да имат нищо общо с всичките жестоки соларианци, обитаващи останалата част от Системата. За тях (а и за нас, защото вече трябва да се чувстваме земляни) те били технологичен буклук.

Обещаха да ни покажат своя свят и ни го предложиха. Забавно е, но довчера смятах, че е бил моят. Събранието продължи дърги часове. Всички имаха много за казване, а аз бях изтощена, дори на моменти заспивах. Някои пледираха да извикаме Контрола, за да унищожи саботьорите, които се приближаваха по суша, и да продължим първоначалния Проект. Други смятаха, че това е временна мярка.

Според тях през следващите години все някой от тях щеше да постигне целта си и накрая щяхме да се превърнем в жертви на омразата на своите сродници. А част от нас, обхванати от паника, крещяха и се молеха да извикаме корабите, за да потеглим обратно към Селена. Съществуваше и допълнителен проблем, причинен от мъжа.

Повечето от жените го гледаха с недоверие и подозрение, тъй като не бяха свикнали някакъв си мъжкар да им се налага за каквото и да е. Странникът сякаш усещаше същността на проблема (или вече беше наясно с него), защото обясни, че в неговата култура това било преодоляно до голяма степен. Накрая аз също говорих — изморено, но пламенно. Държах Хоана на ръце и това сякаш ми придаваше някакъв ореол.

Гласувах да отидем с тях, с истинските земляни, които могат да ни покажат много, а ние по-скоро щяхме да загубим, ако останем.

Сега притежаваме повече общи черти с тях и много малко с лудите от Космоса, които постоянно си играят на нашествия и битки, за да постигнат късчета власт. Събранието на Монолита, създадено за да заглажда остротите и да бъде арбитър на конфликтите, се е превърнало в гнездо на конспиратори, които поради собствените си партийни интереси лавират безнаказано и хитро манипулират, а всичко над нас смърди на гнило.