Читать «Простото изкуство да убиваш» онлайн - страница 2

Този факт е досаден за хората, както е прието да се казва, с вкус. На тях не им харесва, че сериозни и значими белетристични произведения отпреди няколко години залежават в специален щанд на библиотеката с надпис „Ланшни бестселъри“ или нещо ткаова и никой не припарва до тях освен случаен късоглед клиент, който се навежда, взира се за малко и бързо отминава; а в същото време възрастни дами се блъскат една друга пред щанда с детективска литература, за да грабнат някое също толкова отлежало книжле със заглавие като „Убийството с тройна петуния“ или „Инспектор Пинчботъл идва на помощ“. На тези хора никак не им харесва, че „действително сериозни книги“ (някои от тях наистина са такива в известен смисъл) събират праха на щанда за препечатване, докато „Смъртта носи жартиери“ излиза в тиражи от по петдесет или сто хиляди бройки по вестникарските будки и очевидно няма никакво намерение да си вземе сбогом.

Да ви кажа право и на мен самия това не ми харесва много. Когато не съм в много възвишено настроение, аз също пиша детективски романи, а при подобно безсмъртие се попрекалява в конкуренцията. Дори и Анщайн не би отишък много далеч, ако всяка година се публикуваха по триста трактата по ядрена физика, а други няколко хиляди под една или друга форма са струпани наоколо в отлично състояние и също се търсят.

Хемингуей казва някъде, че добрият писател се конкурира само с мъртвите. Добрият автор на детективски романи се състезава не само с всички непогребани мъртви, но и с пълчищата живи. И то при почти равни условия, защото едно от качествата на този вид литература е, че онова, което кара хората да четат такива книги, никога не става демоде. Вратовръзката на героя може да е малко скарана с модата, а славният прошарен инспектор може да пристига с двуколка вместо в модерна лимузина с виеща сирена, но когато пристигне на местопрестъплението, той започва пак добре познатата шетня с разписания, късчета обгоряла хартия и със загадката кой е изпотъпкал хубавата разцъфнала иглика под прозореца на библиотеката.

Аз обаче проявявам не толкова противен интерес по въпроса. Струва ми се, че производството на детективски романи в такъв голям мащаб и от писатели, чието непосредствено възнаграждение е малко и които почти не получават похвала от критиката, изобщо не би било възможно, ако за тази работа се изискваше някакъв талант. В този смисъл недоумението на критика и невзискателността на издателя са абсолютно логични. Посредственият детективски роман вероятно не е по-лош от обикновения посредствен роман, но вие никога не виждате последния. Него не го издават. Посредственият — или малко над посредствения — детективски роман излиза. Него не само го издават, но и го разпродават в малки количества на обществени библиотеки и хората го четат. Намират се дори и неколцина оптимисти, които дават за него по два долара цена на дребно, защото изглежда нов-новеничък, а на корицата има и снимка на труп.