Читать «Терминатор 2: Страшния съд» онлайн - страница 8

Тя го прегърна през раменете и внимателно го поведе към останките от частта им. След няколко минути и двамата щяха да разберат защо терминаторът наистина просто е спрял.

В едно ръчно направено укритие за оръдие, на самия край на бойното поле, стоеше мъж, чийто живот бе твърде важен, за да се рискува на предната линия, и наблюдаваше бойните действия с бинокъл, неподвижен като статуя сред виковете на бягащите техници и офицери. Беше с генералска униформа. Свали тъжно бинокъла и се откри четиридесет и петгодишно лице, сурово от постоянния стрес. На лявата половина имаше голям белег. И все пак, това бе впечатляващ човек, изкован в пещта на непрестаналата през целия му живот война. На куртката му бе зашит етикет с името КОНЪР.

Зад него се чуваше хриптящият звук на радиосъобщенията, гласове възбудени от наплива на адреналин в хода на битката, докладващи позициите си. Тези съобщения идваха и от други сражения, от други градове, други щати — Сан Франциско, Сиатъл, Албъкерк, Чикаго (Ню Йорк бе завладян от машините преди години). Гласовете говореха на много езици — испански, суахили, японски, английски. Това бе първата наистина интернационална армия. Доброволците бяха дошли от най-малко засегнатите страни. Бяха се обединили, за да оцелеят.

Днес битки срещу силите на Скайнет имаше по целия свят. Но двете най-важни от тях бяха в Чейенските планини, бившия щат Колорадо, където се намираше главният компютър, и тук, в Уестсайд, където бе истинската награда за усилията — вторият по големина и най-добре охраняван подземен комплекс. Около него бяха концентрирани големи количества отбранителни машини. През последните два дни човешките жертви бяха многобройни. Но Джон знаеше, че в края на краищата те ще победят. Сега разполагаха с оръжие и най-важното — с необходимата воля. Но загубата на живот го измъчваше. Това бяха ужасно много мъже и жени, които щяха да са тъй необходими за новото начало, след като изсъхне кръвта. Той просто побесняваше при мисълта, че хора, с които толкова дълго се е борил рамо до рамо, умират, заклани от металните гадове, в самия край на битката. Вселената не бе нито справедлива, нито снизходителна. Ако имаше Бог, любовта му и четиридесет и пет цента можеха навремето да ти купят чаша кафе. Тогава изглеждаше, че никой повече не седи на космическия команден пулт и всеки сам се грижи за себе си, докато не оживя Скайнет и не запълни празнината оставена от безразличния Бог. Идеите му бяха много добре контролирани. Вечната мечта на човечеството, осъществена от най-долния му инструмент — да се унищожат лошите хора. Но у всички има и лоши черти и Скайнет се бе затруднил да отдели най-лошите. Така, по-голямата част от човечеството, със своя биологичен безпорядък, се оказа нежелана. А тази машина-бог просто не можеше да борави с величина като прошката. Остана само хладнокръвната разплата за минали грехове.

Джон копнееше войната да свърши и да започне отначало, да коригира грешките на историята. Но както много други генерали от миналите войни, той не знаеше какъв свят ще дойде след това. Имаше време само да обмисля стратегията на тази война. До съвсем скоро не му бе минавало през ума, че след конфликта животът ще продължи. Всичко това изглеждаше толкова далечно и хоризонтът оставаше недостижим, независимо колко време пътуваше към него.