Читать «Изповед» онлайн - страница 2

— Отидох и на психолог, отче.

— Явно не ти е помогнал, сине.

— Постоянно ме питаше с какво се занимавам, отче. Лъжех го, но той бе умен и не вярваше. Искаше да знае каква е истинската ми професия. Подлагаше ме на различни изследвания: РЕМ-тестове, експериментален електрически ритмосън и какво ли още не. Един ден ме чакаше в частния си кабинет със съдебно решение за принудително настаняване в психиатрична клиника и двама полицаи…

— Може би Бог е искал да се лекуваш.

Той ме прекъсна с твърд тон:

— Не съм луд, отче! Успях да избягам, а после…

Нещо в тона му ме накара да хвана кръста, окачен на гърдите ми. С другата ръка държах Библията.

— Какво стана с психолога, сине?

— Една нощ се върнах за него…

И двамата помълчахме около минута. Аз размишлявах потресен от чутото, а той сигурно си поемаше дъх след като бе говорил толкова време.

После той каза:

— Знам, че моите грехове не могат да се изкупят, отче. Но съм чувал, че карате хората с по-малко грехове да казват по няколко пъти на ден Аве Мария и Отче наш. Ако ми наложите някакво подобно наказание, отче, почти съм сигурен, че ще ми помогне.

— Изповедта свърши, синко! — казах настоятелно.

Плъзнах настрани мрежестото прозорче. Повторих:

— Изповедта свърши завинаги!!!

Отворих кухата Библия. Извадих 38-калибровия от нея и го застрелях в главата.

Побързах да заключа църквата. Понякога има и такива случаи. Хора, които се налага да съдя. Трябва да им бъда едновременно Прокурор, Съдия и Палач. Такива като него нямат право на Адвокат. След като мине полунощ ще го заровя в близкото гробище. Мисля, че жителите на нашето малко градче ще ме линчуват, ако разберат колко хора съм Осъдил и погребал нощем.

Моля се за безсмъртните им души.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1366]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:36