Читать «Изповед» онлайн - страница 2
Ради Радев
— Отидох и на психолог, отче.
— Явно не ти е помогнал, сине.
— Постоянно ме питаше с какво се занимавам, отче. Лъжех го, но той бе умен и не вярваше. Искаше да знае каква е истинската ми професия. Подлагаше ме на различни изследвания: РЕМ-тестове, експериментален електрически ритмосън и какво ли още не. Един ден ме чакаше в частния си кабинет със съдебно решение за принудително настаняване в психиатрична клиника и двама полицаи…
— Може би Бог е искал да се лекуваш.
Той ме прекъсна с твърд тон:
— Не съм луд, отче! Успях да избягам, а после…
Нещо в тона му ме накара да хвана кръста, окачен на гърдите ми. С другата ръка държах Библията.
— Какво стана с психолога, сине?
— Една нощ се върнах за него…
И двамата помълчахме около минута. Аз размишлявах потресен от чутото, а той сигурно си поемаше дъх след като бе говорил толкова време.
После той каза:
— Знам, че моите грехове не могат да се изкупят, отче. Но съм чувал, че карате хората с по-малко грехове да казват по няколко пъти на ден Аве Мария и Отче наш. Ако ми наложите някакво подобно наказание, отче, почти съм сигурен, че ще ми помогне.
— Изповедта свърши, синко! — казах настоятелно.
Плъзнах настрани мрежестото прозорче. Повторих:
— Изповедта свърши завинаги!!!
Отворих кухата Библия. Извадих 38-калибровия от нея и го застрелях в главата.
Побързах да заключа църквата. Понякога има и такива случаи. Хора, които се налага да съдя. Трябва да им бъда едновременно Прокурор, Съдия и Палач. Такива като него нямат право на Адвокат. След като мине полунощ ще го заровя в близкото гробище. Мисля, че жителите на нашето малко градче ще ме линчуват, ако разберат колко хора съм Осъдил и погребал нощем.
Моля се за безсмъртните им души.
Информация за текста
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1366]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:36