Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 42

Телефонът на Джули иззвъня. Тя скочи на крака и възкликна:

— О, ГОСПОДИ, Муки, да не си пуснала в действие някакъв таен заговор срещу мен, целящ да ме изключи от светския живот в Ню Йорк, или започвам да ставам параноичка?… Не можеш да си представиш какъв срам изпитах, когато миналата седмица отидох на купона у Лара с панталоните до средата на прасците от „Алис и Оливия“, които ти ми продаде, само за да разбера, че вече не са на мода!… Сега всички носят кафтани от „Алегра Хикс“…

Джули млъкна, докато Муки се опитваше да я утеши. Междувременно аз се разбъбрих с Чарли.

Приличаше толкова на британец, колкото и Белият дом. Обясни, че макар да е роден в Англия и второто му име да е Дънлейн, което говорело за шотландското му потекло, не се смятал за британец. Баща му, англичанин, се прехвърлил да живее на Западния бряг, когато Чарли бил шестгодишен, защото му омръзнали британският снобизъм, британските клюки и отвратителното британско време.

— Цял живот съм живял в Америка — уточни Чарли. — Почти не помня Англия. Дори баща ми не говори често за нея. Той е доста ексцентричен и потаен. А ти защо напусна Англия?

— Майка ми е американка и винаги съм искала да живея тук. Освен това мама се вманиачи на тема да ме омъжи за англичанин със синя кръв. Отврат! Ненавиждам надутите аристократи.

— Доста са нетърпими, нали?

— Напълно. Живея в постоянен страх да не се озова в леден замък, омъжена за граф.

— Не ми звучи чак толкова отблъскващо, но разбирам защо предпочиташ Ню Йорк.

Междувременно Джули придобиваше розовия цвят на блясъка, с който си бе намазала устните.

— Истински кошмар. Имах чувството, че ще ми прилошее. Беше много унизително… — простена тя. — Още по-неприятно ми стана, когато видях близначките Вандонбилт с нови къдрави прически. Никой в този град не си прави прическа преди мен, Муки. Никой!

— Звучи доста гадно — отбеляза Чарли. — На вас, момичетата, животът никак не е лек.

— Не можеш да си представиш колко е травмиращо да си така пленителна като Джули — уверих го аз.

— Напротив — отвърна Чарли леко усмихнат. — Дори тази вечер станах неволен свидетел на една травма, свързана с избирането на подходящ чифт джинси за този ресторант. Джули ми обясни, че задачата би могла да се сравни с изкачването на Килиманджаро. Аз, естествено, се съгласих, защото иначе щеше да тръгне от апартамента си след два часа, вместо след един.

— Толкова добре разбираш жените — зарадвах се аз.

Честна дума, този мъж представляваше истинска находка. Джули определено беше момиче с късмет.

— Много ми се ще да ги разбирах, но невинаги се получава. За жените знам само, че ако се съгласяваш за всичко с тях, тогава те смятат, че ги „разбираш“. Ето например — преди време не разбирах една приятелка, която смяташе гаджетата за своеобразна човешка кредитна карта за пазаруване по Родео Драйв. Много скоро ме напусна.

Останах шокирана. Никак не ме радваше да чуя, че в Ел Ей все още съществуват такъв тип жени. Мислех, че са се изчерпали след „Династия“.