Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 2

Или друг пример: миналия вторник ходих при приятелката си Мими, в дома й на Шестдесет и трета и „Медисън“, за „съвсем скромно и непретенциозно събиране по случай предстоящото раждане. Ще бъдем само момичетата, за да се видим“, както каза тя. Имаше по трима прислужници на гостенка, ръчно изработени розови бисквитки от „Пайярд патисри“ на „Лексингтън“ и шоколадови пури от „Фошон“. Беше толкова непринудено, колкото коронясването на кралска особа. Никой нищо не хапна, какъвто е протоколът за събирания по повод на предстоящи раждания в Ист Сайд. Тъкмо влязох през вратата, и звънна мобилният ми телефон.

— Ало? — обадих се.

— Трябва ти изсветляване! — извика отчаян глас.

Обаждаше се Джордж, моят фризьор. Прибягвам до услугите му, когато не успея да се вредя при Ариет, а това е почти през цялото време, тъй като тя е постоянно заета с Джули.

— В Аризона ли си? — попитах аз.

(Всички казват Аризона вместо Център за лекуване на зависимости. Много фризьори от Ню Йорк посещават Аризона почти всеки месец.)

— Току-що излязох оттам — отвърна Джордж. — Ако не станеш русокоса, ще бъдеш много самотно момиче — продължи той почти разплакан.

Човек очаква фризьор като Джордж да е наясно, но се наложи да му обясня подробно, че брюнетка като мен не може да стане блондинка.

— В Ню Йорк може — не се предаваше той. Пропуснах церемонията в библиотеката по отварянето на подаръците за бъдещото бебе, защото се наложи с Джордж да обсъдим различните типове зависимости и да изслушам какви неща е научил по време на лечението — от сорта на: „Говори каквото мислиш и мисли каквото говориш, без да забравяш неизменно да се придържаш към това правило“. Всеки път, когато Джордж се лекува от зависимостите си, започва да говори все повече и повече като Далай Лама. По мое мнение, ако фризьор ще те обсипва с някакви мъдрости, редно е да са свързани предимно с косите. Както и да е, никой не прие поведението на Джордж за странно, защото на всички в Ню Йорк, докато са на светско събиране, им се обаждат специалистите им по разкрасяване. Извадих късмет, че не бях сред гостите, когато Мими е отворила моя подарък, който представляваше набор от книгите на Биатрикс Потър. За малко да пометне, защото книгите бяха повече, отколкото някога е прочела. Сега знам защо на такива събирания повечето момичета поднасят модни бебешки дрешки от „Бонпойнт“ вместо литература.

Понякога фризьорите, техните зависимости, купоните и гримирането при специалист започват да отнемат изключително много време и се превръщат в същинска работа — направо нямаш кога да се съсредоточиш върху истинската си кариера. (А аз имах истинска кариера, за която да мисля, но повече по въпроса — по-късно.) В Манхатън винаги така става: събитията някак се застъпват и преди да се усетиш, излизаш всяка вечер, работиш като луд и тайно мажеш с мехлем носа си отвътре, за да го обезкосмиш, както правят всички. Не след дълго си убеден, че ако не нанесеш правилно мехлема, целият ти свят ще се срине.