Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 14

Мама е била американска търсачка на кафяви табели, представяща се за студентка. Било е през 70-те години и тя нямала търпение да се измъкне от Ист Енд. Целта й била Училището по изкуствата в Челси, Лондон — идеално ловно поле.

Мама мислела, че получава Имението при Ашби-под-Малък-Слейтомдейл, като се омъжила за татко, което направила още на следващия ден, след като той я завел на вечеря в „Анабел“ на площад „Бъркли“ и я откарал вкъщи с „Ягуар“ (явно много модна за онези отминали времена кола). След сватбата открила, че макар да има аристократични корени, татко бил тринадесети в списъка от наследници на Имението при Ашби-под-Малък-Слейтомдейл; ягуарът бил взет на заем. Мама твърдеше, че объркването е настанало, защото е американка, а те вярват на „Каталога на Дебрет“ толкова много, колкото вярват и на „Синия гид на Мишлин“.

Оттогава започнали мигрените й. Мама разбрала, че не само е омъжена за не особено богат мъж, но на всичкото отгоре е влюбена в него. Не било онова, към което се била стремила.

Според мен, макар да се оплаква, всъщност е извадила страхотен късмет, защото не й се налага всеки път, когато пише писмо, да изписва „Имението при Ашби-под-Малък-Слейтомдейл“. Мама май не е съгласна с мен. Тя преименува къщата ни — първоначално се наричала Пасторската къщурка — на Старото енорийско жилище в Стибли-он-дъ-Уолд, доста гръмко за къща с четири спални, при това не и особено стара. Когато питам мама защо всички наричат селцето просто Стибли, тя обяснява, че там всъщност никой не знае правилния си адрес.

Като стана дума за дълги имена, се сетих:

2. Арабии

Основната причина да се избягват кафявите табели е, че те вървят в комплект с аристократ, гальовно назоваван във Великобритания „арабия“. Арабиите говорят за домовете си като за „бърлоги“, носят пуловери с дупки, старателно закърпени от старите им бавачки, които обичат повече от всяка друга жена на света, и наистина наричат секса с всевъзможни евфемизми, попити от класическите английски романи. Странно е, но голям брой английски девойки търпят арабията в замяна на Къщата и Титлата. Аз лично смятам, че е прекалено изтощително да носиш титла като маркиза на Дуфрин и Ава или Алис, дукеса на Дръмлендриг. Достатъчно неприятно е да подписваш чек с две имена, да не говорим за пет-шест. Според някои жени обаче име от шест компонента и арабия в добавка си заслужава всички саможертви; включително тоталната липса на отопление, когато и да било.