Читать «Когато змията не успя» онлайн - страница 11

След дълга пауза Отец се съгласи с тези аргументи.

— Трето — продължи Омега, — в общуването с хора Той има такива знания, каквито ние нямаме. Точно сега това качество е най-необходимо. На Него нищо човешко не Му е чуждо. Той…

— Четвърто — намеси се Бог Син, — аз имам не само знания за хората, но и определен опит. Така де — изкупувам всякакви човешки грехове вече три милиарда пъти! А говорим за грях, нали?

— Това са различни неща — измърмори Отец.

— Дай воля на въображението си — отвърна Синът. — Признай, че и Дявола, и Омега, и Ти проявихте страхотна наивност във вашите несръчни превъплъщения. Змия, птица и какви ли не гадинки… Какви са тези съблазнители?! Пък и речите, които произнасяте — детинщини.

— Смятам, че Ти можеш да Му се довериш напълно — рече Омега. — Виждаш, вече има собствен план.

Господ обаче още се колебаеше. Разумът му подсказваше различни възражения.

— А не се ли подлагаш на опасност?

— Отец Мой — отвърна Синът. — Какво по-страшно може да ми се случи от страданията, които вече изпитах на три милиарда планети?

— Да бъде волята Твоя! — изрече Отец. — Върви да ни спасяваш… пак.

* * *

Една вечер, като се разхождаше из градината, жената видя изключително красив юноша, който стоеше под дървото на познанието за добро и зло. Като го забеляза, тя за пръв път в живота си трепна. Беше срещала какво ли не в тази градина, но нищо дотогава не й беше правило такова смущаващо впечатление. Внезапното поява на трето човешко същество я порази като гръм.

Юношата я съзерцаваше мълчаливо. Жената го огледа мълчаливо. Имаше божествена фигура, очи с цвета на горски теменуги и светложълти коси, които, полюшвани от вятъра, създаваха подобие на ореол. Жената изпита странно вълнение, когато откри колко странно контрастира неговата мекота с грубостта на нейното собствено лице и на лицето на партньора й.

Юношата й се усмихна. Тя неловко се опита да отвърне на усмивката. Усети трепет по тялото и мекота в коленете. Юношата бавно вдигна ръце, за да може да се полюбува на играта на мускулите му. После той откъсна един едър плод, раздели го наполовина и й го поднесе с усмивка:

— Яж — рече той.

Говореше ласкаво, но в гласа му имаше сила. А самият глас звучеше толкова мелодично, че даже райските птици спряха да пеят, замрели в блажено мълчание. Жената осъзна, че едва ли дълго ще се противопоставя на неговия чар, но все пак реши да опита.

— Господ Бог ми е казвал, че това е грях.

— Нека този, който е безгрешен, сам хвърли камък връз теб — простичко рече той.

— Значи да съгреша?

— Аз също съм грешен.

И продължавайки да я гледа с усмивка, глътна половинката от плода. Жената го наблюдаваше с блестящи от любопитство очи.

— Изяде го. Сега ще умреш ли?

— Ще умра, но ще възкръсна.

— А аз… Ще съгреша и ще умра, така ли?

— Ще умреш, но ще възкръснеш, благодарение на мен. Ще изкупя твоя грях по-късно.

— Е, тогава… — рече жената и отхапа другата половинка, като обърса с горната част на дланта си лепкавия сок и се усмихна.

— Ти беше прав — рече тя.

Тъй на тази непокорна планета се възцари ред и всичко си тръгна по плана. Когато жената опита забранения плод, мъжът повече не се възпротиви на изкушението. И двамата узнаха що е добро и зло, откриха голотата си и се прикриха със смокинови листа. А после, както си му е редът, ги изгониха от рая да вадят хляба насъщен с пот на лицата. После извършиха горе-долу толкова безумства и престъпления, колкото ако бяха си останали непорочни — според предсказанията на Изчислителя. Но това вече нямаше космически последици, защото бяха станали смъртни и подвластни на Божия съд.