Читать «Нечистота» онлайн - страница 3

Ришар и Лор проявиха достатъчно здрав разум, за да вложат парите си в закупуването на къща преди бавното си, но неумолимо сгромолясване, последвало раждането на децата им. Бяха доволни, че не им се налага да плащат наем, в противен случай Ришар трябваше да пише статии, а той нямаше никакво желание за това — имаше периоди, през които се боцкаше по няколко пъти на ден и парите направо се топяха, — още по-малко му се пишеше сценарий или роман, не се чувстваше способен да ги завърши. Дори днес мразеха да пилеят таланта си, като работят за пари, но вече не го превръщаха в проблем, не го обсъждаха и приемаха унижението като необходимо зло — като се снимаше в рекламен клип за чантите „Вюитон“ например, Лор изкарваше пари за няколко месеца напред.

Двете им деца прекрасно разбираха, че човек трябва да взима парите, които му предлагат, но на Лор й се струваше, че долавя постоянното им мълчаливо неодобрение. „Хайде, кажи си го направо, покажи колко си велик“ — бе подхвърлила тя на Еви, който се изсмя, когато я чу да имитира оргазъм в рекламата за един парфюм.

Лиза и брат й не намираха, че родителите им са по-различни от другите, и Ришар и Лор така и не успяха да преглътнат този факт, който бе в основата на многобройни недоразумения и от двете страни.

След училище Еви и Андреас се отбиха у Мишел Арамантис, чиято по-малка сестра празнуваше десетия си рожден ден, колкото да хапнат парче торта и да постоят малко в спалнята на Мишел.

Бащата беше продуцент, когото не виждаха често, защото, по думите на жена му, участваше в снимането на многобройни и далечни филми.

Марлен Арамантис правеше страхотни торти. Приготвянето на прочутото й малиново руло й отнемаше часове и напълно обсебваше съзнанието й. Марлен развиваше дейност в училището, оглавяваше сдружението на родителите и събираше средства за екскурзии в чужбина или за построяването на още една напълно автоматизирана конферентна зала.

Имаше балони, серпентини, сода, сладкиши и една малко тъпа музика, която се разнасяше от високоговорители, скрити в дърветата в градината. Купонът течеше около басейна в леко истерична обстановка. Майката на Мишел се разхождаше със загрижен вид и стиснати устни.

Бе наела две студентки да й помагат, но обяви, че не е доволна от тях. „Те нямат никакъв авторитет пред децата. За нищо не ги бива горките.“ Двете търчаха нагоре-надолу и сякаш всеки миг щяха да получат удар.