Читать «Арменска приказка (Арменска приказка)» онлайн - страница 2

— Гледай ти! — викнали зарадвани слугите. — Та този тъкач има глава за десет сановници. Тъкмо такъв търсехме! Ставай да те водим при царя. Само ти ще можеш да разгадаеш загадката. Ако успееш, царят ще те награди богато.

— Добре, да идем! — съгласил се тъкачът. — Почакайте ме да уловя една кокошка, която съм обещал да продам на царския готвач. С едно отиване да свърша и тая работа.

Хванал кокошката, сложил я в кошницата и я покрил с кърпа, да не се подплаши и избяга.

Отвели тъкача в двореца. Поклонил се той на царя и велможите, както му е редът. Сетне погледнал бялата черта около трона, погледнал чужденеца, който стоял и се надувал като пуяк. Усмихнал се беднякът — веднага се досетил каква е работата. Без да продума, извадил два ашика и ги хвърлил в нозете на пратеника.

Пратеникът свил вежди, мълчешком извадил от джоба си шепа просо и го хвърлил на пода.

Тъкачът се засмял, бръкнал в кошницата, измъкнал кокошката и я пуснал на пода. Тя бърже започнала да кълве просото и след малко на пода не останало нито зрънце.

Като видял това, чужденецът се навъсил и бърже-бърже напуснал двореца, качил се на коня си и препуснал към своето царство.

— Разясни ми сега какво искаше от мене този царски пратеник и защо си отиде така ядосан? — попитал царят.

— Царю честити! — поклонил се тъкачът. Този чужденец беше изпратен да ти каже, че царят на неговата земя се готви да ти обяви война. Щял да ни обгради от всички страни, както обгради с черта престола ти. Искаше да разбере: ще се предадеш ли с добро или ще се биеш?

— Тъй — рекъл царят, — сега го разбрах. Ами ти защо му подхвърли ашиците?

Тъкачът отговорил:

— Хвърлих му ашиците да знае, че ние не се плашим от войската на неговия цар, защото сме по-силни. Той разбра какво му казах: „Пред нас вие сте деца. Стойте си кротко в къщи, играйте си на ашици и не се осмелявайте да водите война против нас.“

— Добре! — възкликнал царят. — След като ми обясни, всичко ми стана ясно. Само разгадай какво искаше да каже пратеникът, като хвърли просото, и защо ти пусна кокошката да го кълве?

— Чужденецът, царю честити, искаше да покаже, че има много войници. Като просото — чет нямат! Пък аз пуснах кокошката да изкълве зрънцата, с което му отвърнах, че ако посмеят да ни нападнат, ще ги изтребим до крак и нито един жив няма да се върне.

— Е, дали пратеникът разбра всичко, което ти му отговори?

— Щом се намръщи и побягна, значи разбрал е.

Царят наградил щедро досетливия тъкач и му рекъл:

— Ей, тъкачо! Я остани при мене! Ще те направя главен царски съветник.

— Благодаря ти за честта, царю честити, ама не ще си губя времето с такава работа. Аз имам занаят и не мога да го зарежа, та да ставам царски съветник. Защото людете, на които съм обещал да изтъка плат, ходят парцаливи и чакат да ги облека.

Рекъл той и си отишъл при стана.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/2591)

Последна редакция: 2007-04-29 13:49:16