Читать «Нивхска приказка (Нивхска приказка)» онлайн - страница 7

А в Амур водата кипяла — толкова много риба пристигнала.

Азмун рекъл:

— Ще стигне ли рибата, бащице?

— Ще стигне!

И заживели нивхите хубаво. През пролетта и есента рибата пристигала.

Оттогава много хора били забравени… Но Азмун помнят и до ден-днешен.

Щом морето се разиграе и вълните почнат да се плискат, в свистенето на морския вятър се чува ту вик на птица, ту писукане на лалугер, ту шум на дървета… Морският старец, за да не заспи, свири на пластинката, весели се в подводния си дом…

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2600]

Последна редакция: 2007-04-29 13:49:25