Читать «Ние можем да си спомним всичко вместо вас» онлайн

Филип К. Дик

Ние можем да си спомним всичко вместо вас

Куейл се събуди. И веднага пожела да е на Марс. „Какви чудесни долини… да можех да побродя из тях…“ — помисли си той със завистлива тъга. Почти чувстваше завладяващото присъствие на този чужд свят, виждан само от тайни агенти и висши правителствени чиновници. Обикновен чиновник като него… Не, това е невъзможно!

— Смяташ да ставаш, а? — сънено промърмори Кирстен с типичната си злобна раздразнителност. — Направи кафе.

— Добре — каза Дъглас Куейл и зашляпа бос към кухнята. Сложи кафе, седна на стола, извади флаконче „Диновски Ароматен“ и рязко вдъхна от ароматизирания газ. Острата смес го удари в носа, изгори краищата на устните му, но Куейл продължи да вдишва. Това го разсънваше и даваше на нощните му фантазии и тайни мечти някакво подобие на рационалност.

— Ще го направя! — внушаваше си Куейл. — Ще отида на Марс!

Това, разбира се, бе неосъществимо, и той непрекъснато осъзнаваше илюзорността на желанието си. Дори и насън. Дневната светлина, наежената жена, разресваща косите си пред огледалото — всичко сякаш се бе наговорило да го постави на мястото му. Да му напомни кой е. „Най-обикновен дребен чиновник!“, горчиво си каза Куейл. Кирстен му напомняше за това поне веднъж дневно и той не я винеше — работата на жената е да връща мъжа на земята. На Земята, помисли си той и се засмя. В най-буквалния смисъл.

— Какво се хилиш? — попита Кирстен, влетявайки в кухнята с веещ се розов халат. — Май пак се размечта, а?

— Да — произнесе той и се вгледа в картината, разкриваща се през прозореца.

Оживено движение, мънички делови фигурки на хора, бързащи за работа. Скоро и той ще бъде един от тях. Както винаги…

— Обзалагам се, че за някоя уличница — унищожително отбеляза Кирстен.

— Не. За бога. Бога на войната. С изумителните кратери, в дълбините на които се крият всевъзможни растения.

— Слушай — Кирстен клекна пред него. Заядливостта изчезна от гласа й. — Дъното на океана — на нашия океан — е много, много по-красиво. Знаеш го. Всички го знаят. Наеми дълбоководни костюми, вземи си една седмица неплатен отпуск и ще отидем на някой от целогодишните тамошни курорти. Можем и да… — Изведнъж тя се сепна. — Ти не ме слушаш! А би трябвало! Пак с твоя Марс! — Гласът и се покачи до писък. — Боже мили, Дъг, накъде си се засилил?!

— На работа — отговори той и се изправи, вече забравил за закуската. — Натам съм се засилил.

Тя го изгледа втренчено.

— С всеки изминал ден ставаш все по-голям инат. И къде ще те отведе това накрая?

— На Марс — отговори той и извади от гардероба чиста риза.