Читать «Рицарският подвиг на Мървин» онлайн - страница 11

— Подпишеше тук, ако обичате — казал куриерът.

Грешката на човека била леснообяснима. Като видял Мървин да стои на прага без шапка на главата, той предположил, че има работа с иконома. Затова пъхнал пакета в ръцете на Мървин, накарал го да се подпише върху жълт лист хартия и се отдалечил, свирукайки с уста.

А Мървин огледал пакета и установил, че е адресиран до любимата му Кларис.

Но не това го накарало да залитне. Не. Той залитнал, защото върху опаковъчната хартия имало етикет, надписът, на който гласял: „Белами и Ко, снабдители с плодове на Кралския двор“. А като поръчкал тук-там с пръст, Мървин се убедил, че субстанцията под опаковката е податлива на омачкване и със сигурност не е ябълки, портокали, орехи или банани.

Следващият изследователски ход на Мървин бил да наведе породистия си нос и яко да всмръкне. След което повторно залитнал и този път за малко да падне.

Пронизало го страшно подозрение.

Не твърдя, че синът на моя братовчед е надарен с повече качества от един стандартен детектив. Едва ли ще го накарате да извади някакво умозаключение от отпечатъци на обувки или полуизгасени фасове. Дори бих казал, че ако въпросният пакет съдържал тайнствена пепел от цигари, това за нищо на света не би го навело на някаква мисъл. Но при така създалите се обстоятелства всеки, притежаващ неговите познания по въпроса, би се усъмнил.

Сами размислете над фактите. Дълбокото вдишване Недвусмислено му подсказало, че под хартията кротко се излежават ягоди. А единственият освен самия него, който бил в течение на копнежа на момичето по ягодите, бил Уфи Просър. Освен това кажи-речи единственият мъж в Лондон, в състояние да закупи ягоди по това време на годината, бил същият Уфи Просър. На всичкото отгоре Мървин сега си припомнил, че поведението на Уфи, докато обсъждали красотата на момичето, било крайно загадъчно и зловещо.

За Мървин било въпрос на нула време да разопакова пакета и да хвърли едно око на приложената визитна картичка. Предчувствието изобщо не го излъгало. Името върху картичката гласяло „Александър П. Просър“ и Мървин никак не би се изненадал, ако П. било съкратено от Подла твар.

Първото чувство, което го обладало, било честно възмущение при мисълта как на това двулично псе Уфи му позволяват безнаказано да замърсява лондонския въздух. Да отказваш с едната ръка на човека двайсет лири, а с другата да купуваш на любимата на същия човек ягоди, Мървин изтълкувал като върха на падението. Той трептял от праведен гняв. И продължавал да трепти, когато последният коктейл, гаврътнат в клуба, внезапно живнал и за първи път в живота си Мървин бил озарен от мисъл.

Какво ще стане, казал си той, ако сменя визитката с моята собствена и поднеса ягодите със скромен жест като дар от М. Мълинър? Как какво ще стане, отговорил си. Нищо. И потреперил, този път от радостна възбуда. Както стоял там в антрето той изведнъж проумял, че все пак има Провидение на този свят, което държи под око свестните мъже и се грижи да свършат накрая както подобава. Радостната му възбуда била тъй необуздана, че той дори запял. Но още след първата по-висока нота Кларис Малаби се провикнала отгоре: