Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 95

— Тя иска да отида в „Салвини“ — обади се тихо Бейли.

— Никъде няма да ходиш — прекъсна я Кейд, но Бейли сложи ръка на рамото му и погледна към Емджей.

— Не, Грейс това го говореше сериозно. Разбра ли?

— Да. — Емджей притисна пръсти към очите си, опитвайки се да мисли през ужаса. — Тя се опитваше да ни каже каквото можеше. Бейли и Грейс никога не са ме изключвали от нищо, значи е искала сега да отида с Бейли. Тя иска да се махнем оттук, ала като за пред него говори за диамантите. Бейли никога не е излизала след изгасването на лампите.

— Грейс ви даваше сигнали — заключи Джек. — Опитваше се да ви внуши каквото можеше.

— Знаела е, че ще разберем. Той сигурно й е казал, че нещо ще се случи с нас, ако не му помага. — Бейли хвана ръката на Емджей. — Тя искаше да се обадим на Сет. Затова каза, че ти нямаш значение за нея, защото ние знаем, че не е така.

Сет прокара ръка през косата си — рядко излишно движение. Нямаше друг изход, освен да се довери на техните инстинкти. И на чувството за самосъхранение на Грейс.

— Добре. Тя иска аз да знам какво става и иска вие да не сте в къщата.

— Да. Иска да се махнем оттук, мисли, че ще бъде по-безопасно в „Салвини“.

— Ще бъде по-безопасно в участъка — заяви Сет. — И точно там ще отидете и двете.

— Не. — Гласът на Бейли остана спокоен. — Грейс иска да сме в „Салвини“. Много ясно го каза.

Сет се вгледа в нея и претегли възможностите си. Можеше да ги прибере в участъка по закона за защита на свидетелите. Това бе логичната стъпка. Или можеше да играе по правилата на играта. Това бе риск. Но бе рискът, който пасваше.

— Тогава в „Салвини“. Ала детектив Маршъл ще уреди охрана. Няма да мърдате, преди да ви се каже.

Емджей се наежи:

— Очакваш просто да седим и да чакаме, докато Грейс е в опасност?

— Точно това ще направите — отвърна Сет студено. — Тя рискува живота си, за да бъдете вие в безопасност. Няма да я разочаровам.

— Той е прав, Емджей — намеси се Джек и вдигна вежди, когато тя му изръмжа. — Можеш да фучиш колкото искаш. Ала си в малцинство. Вие с Бейли ще изпълнявате нарежданията.

Сет с известна изненада забеляза, че Емджей затвори уста и кимна отсечено.

— Каква беше тази история с изпита по история, Бейли?

Бейли рязко пое дъх.

— Първото име на професор Грийнбалм беше Грегъри.

— Грегъри. — Грегър. — Достатъчно близко. — Сет погледна към двамата мъже, от които имаше нужда. — Нямаме много време.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Грейс много се съмняваше, че ще преживее тази нощ. Имаше толкова много неща, които не бе свършила. Не бе показала на Бейли и Емджей Париж, както отдавна се гласяха. Никога нямаше да види как върбата, която бе посадила край дома си в планината, ще порасне и ще се надвеси грациозно над миниатюрното й езерце. Никога не бе имала дете.

Бе толкова нечестно и толкова се страхуваше. Бе едва на двадесет и шест години и щеше да умре.

Бе видяла присъдата си в очите на Де Вейн. И знаеше, че той има намерение да убие и хората, които тя обича. Не би се задоволил, докато не изтрие живота на всички, които се бяха докоснали до това, което според болния му мозък бе негово.