Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 91

— Какво ви трябва?

— Не. Никакви полицаи.

— Лейтенант… Сет, ако сте прав и той я е отвлякъл, няма да можете да я измъкнете сам. Ще ви трябва някой, който да преговаря за откупа.

— Няма време. И двамата го знаем. — Очите му сега не бяха безизразни и студени, не бяха очи на полицай. Бяха пълни с бурни чувства и страсти. — Де Вейн ще я убие. — Сърцето му бе обвито в лед, но биеше горещо в гърдите. — Тя е умна. Ще изиграе каквато трябва игра, за да остане жива, ала ако направи грешен ход, той ще я убие. Не ми трябва психологически профил, за да разбера какво става в главата му. Де Вейн е социопат с мания за божественост и с фикс идея. Той иска тези диаманти и онова, което вярва, че символизират. В момента иска Грейс, но ако се окаже, че тя не служи на неговите цели, ще свърши като другите. Това няма да се случи, Мик. — Бръкна в джоба си, извади полицейската си значка и я даде на Мик. Този път нямаше да се движи по процедурата, нямаше да си позволи да спазва правилата. — Вземи я и ми я пази. Може да си я поискам обратно.

— Ще ви трябва помощ — настоя Мик. — Ще ви трябват хора.

— Никакви полицаи — повтори Сет и насила пъхна значката в ръката му. — Не и този път.

— Не можете да отидете сам. Това е самоубийство, в професионален и личен смисъл.

Сет хвърли един последен поглед към портрета.

— Няма да бъда сам.

Нямаше да трепери, обеща си Грейс. Нямаше да му покаже колко е изплашена. Небрежно отметна косите от рамото си.

— Винаги ли си осигурявате компания за вечеря, като отвличате хората от домовете им и ги упоявате, посланик?

— Трябва да извините непохватността. — Той любезно й подаде стола. — Беше необходимо да се бърза. Надявам се, че не страдате от неприятни усещания.

— Не, освен от голямо раздразнение. — Тя седна и плъзна поглед към чинията с мариновани гъби, която един мълчалив слуга постави пред нея. Гъбите болезнено й напомниха за шумното готвене у Кейд. — И от липса на апетит.

— О, трябва поне да опитате храната. — Де Вейн се настани на масата и взе вилицата си, златна и тежка, някога докосвала устните на император. — Положих големи старания да осигуря любимите ви блюда. — Усмивката му продължаваше да е радушна, ала погледът му стана студен. — Мразя пилеенето.

— След като сте положили такива усилия… — Грейс се насили да хапне една хапка, като заповяда на ръката си да не трепери, а на стомаха си — да не се бунтува.

— Надявам се, че стаята ви е удобна. Трябваше доста бързо да я приготвя. В гардероба и в шкафа ще намерите дрехи. Ако искате още нещо, трябва само да кажете.

— Предпочитам прозорци без решетки и врати без ключалки.

— Временни мерки, обещавам ви. След като се почувствате тук у дома си… — Ръката му покри нейната и жестоко я стисна, когато тя се опита да се отдръпне. — А аз наистина много искам тук да се почувствате у дома си и тогава такива мерки няма да са необходими.

Грейс не трепна, въпреки че костите на ръката й изпукаха. Когато спря да се дърпа, той престана да я стиска, погали пръстите й и се отдръпна.