Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 80

Красивото палмово дърво тежеше поне двадесет и пет килограма. Кейд изостави гордостта си.

— Имам мазоли — напомни й той плачливо.

— А, какво са някакви си мазоли за един голям и силен мъж като теб? — Тя го потупа по бузата и видя как мъжкото му самолюбие се бори със схванатия му гръб. Предаде се и се разсмя. — Ясно. Прекрасно е, миличък, направо е прекрасно. Няма нужда да носиш повече дивани.

— Сериозно ли говориш? — Очите му светнаха от надежда като на кученце. — Свършихме ли?

— Не само че свършихме, ами ти сега ще седнеш и ще си вдигнеш краката, докато аз ти донеса една ледена бира, която съм скрила във фризера си специално за високи красиви частни детективи.

— Ти си богиня.

— Казвали са ми го. Чувствай се като у дома си. Веднага се връщам.

Когато се върна с подноса, Грейс видя, че Кейд бе взел поканата й присърце. Бе се изтегнал върху кобалтовосините възглавници на новия й извит диван, вдигнал крака върху блестящата повърхност на абаносовата масичка за кафе и затворил очи.

— Май наистина те изтощих, а?

Той изръмжа, отвори едно око, забеляза подноса на масата и скочи.

— Храна!

Тя се засмя, като го видя как се нахвърли върху лъскавото зелено грозде, солените бисквити с френско сирене, препечените филийки с хайвер.

— Това е най-малкото, което мога да направя за такъв красив хамалин. — Седна до него и отпи от чашата вино, която си бе наляла. — Задължена съм ти, Кейд.

Той огледа стаята и изломоти с пълна уста:

— Адски си права.

— Нямам предвид само физическия труд. Ти ми даде тихо пристанище, когато имах нужда от него. А най-вече съм ти задължена заради Бейли.

— Не си ми задължена заради Бейли. Аз я обичам.

— Знам. Аз също. Никога не съм я виждала по-щастлива. Тя просто те е чакала. — Протегна се и го целуна по бузата. — Винаги съм искала да имам брат. Сега имам двама, ти и Джек. Истинско семейство. Те също си подхождат, нали? Емджей и Джек. Сякаш винаги са били един отбор.

— Непрекъснато се държат един друг на нокти. Забавно е да ги гледа човек.

— Вярно е. Като говорим за Джек, мислех, че той ще ти помогне за това малко преустройство.

Кейд си намаза хайвер върху една препечена филийка.

— Трябваше да проследи един тарикат.

— Какъв тарикат?

— Който е взел заем и не го е върнал. Мислеше, че няма да му отнеме много време. — Кейд преглътна и въздъхна. — Не знае какво изпуска.

— Ще му дам възможност да разбере. — Грейс се усмихна. — Имам още планове за две стаи на горния етаж.

Това бе поводът, който Кейд чакаше.

— Знаеш ли, Грейс, мислех си дали не избързваш малко. Ще отнеме известно време да се приведе отново във вид такава голяма къща. Ние с Бейли бихме искали да останеш още малко в нашата къща.

В тяхната къща, помисли Грейс. Това вече бе „тяхната“ къща.

— Тук е съвсем обитаемо. Говорихме с Емджей. Те с Джек се връщат в нейния апартамент. Време е всички да се върнем към нормалния си живот.

Но Емджей нямаше да бъде сама, си каза Кейд и замислено отпи от бирата си.

— Все още има някой, който дърпа конците. Някой, който иска Трите Звезди.