Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 76

— Не. — Той не помръдна от мястото си. — Нямам нищо против.

— Ако не ти пречи, ще се помотая още малко, докато си допия кафето, после ще отида у Кейд да се преоблека. После искам да мина през болницата, а след това си отивам вкъщи. Крайно време е. Фирмата за почистване трябва днес следобед да свърши, така че… — Сет продължаваше да я гледа втренчено и Грейс млъкна. — Какво има? — Усмихна се неуверено и се почеса по носа.

Без да откъсва поглед от нея, той взе телефона от стената и натисна един номер от паметта.

— Бюкенън се обажда. Ще закъснея два часа. Лични ангажименти. — Затвори и й протегна ръка. — Да се върнем в леглото. Моля те.

Тя стана и сложи ръката си в неговата. Когато дрехите бяха разпилени нехайно по пода, завивките отново застлани, Сет легна върху нея. Имаше нужда да я държи в ръцете си, да я докосва, да се отдаде за един час на потока от чувства, които Грейс отприщваше. Само един час. И въпреки това не бързаше. Дългите, дълбоки, опияняващи целувки траеха сякаш цяла вечност, нежните милувки се проточваха в безкрайността.

Тя бе тук. Просто бе тук. Отворена, всеотдайна, предлагаща никога несекваща топлота.

Грейс въздъхна треперливо, докато той я докарваше до безпомощност, движейки се нежно и с безкрайно търпение. Всеки път, когато устните им се срещнеха, сърцето й потрепваше в гърдите.

Чуваха се само тихите неуловими звуци на интимността, любовният шепот, преминаващ във въздишки и стонове. И двамата бяха изгубени, потънали в усещанията. Въздухът около тях бе като гъст сироп, в който движенията се забавяха, а удоволствието продължаваше.

Сет се спусна лениво надолу по тялото й, нейните ръце се плъзнаха по гърба му, после по раменете. Тя потрепери от дългия, разтърсваш спазъм. И понеже той имаше нужда от това не по-малко от нея, Грейс отпусна ръце и го остави да я вземе където пожелае. Кръвта й пулсираше горещо, а от горещината кожата й се покри с роса от страст. Дланите му се плъзгаха по нея като по коприна.

— Кажи ми, че ме искаш. — Сет обсипа с целувки тялото й.

— Да… — Тя улови бедрата му и го притегли към себе си. — Искам те.

— Кажи ми, че имаш нужда от мен. — Езикът му се плъзна по зърното на гърдата й.

— Да! — Грейс простена, когато леко я засмука. — Имам нужда от теб.

„Кажи ми, че ме обичаш.“ Ала това го произнесе само наум и отново насочи устните си към нейните.

— Сега. — Не откъсваше очи от нейните.

— Да. — Тя се изви да го посрещне. — Сега.

Той проникна в нея толкова бавно, че и двамата потрепериха. Видя как очите й плувнаха в сълзи и почувства, че желанието да бъде нежен бе по-силно от всяко друго.

Целуна я отново, леко, и започна бавно да се движи.

Бе толкова сладостно, че по бузата й се изтърколи една сълза. Устните й затрепериха.

— Не затваряй очи — прошепна той и изтри с устни сълзата. — Искам да ги виждам.

Грейс нищо не можеше да направи. Нежността я разгонваше. Погледът й се замъгли от сълзи и сините й очи станаха тъмни като лятна нощ. Произнесе името му, после го прошепна отново в устните му. И тялото й потръпна на гребена на следващата дълга вълна.