Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 48

При звука на отварящата се врата тя обърна глава и върху лицето й разцъфна спираща сърцето усмивка.

— Не вярвах, че ще успееш да дойдеш. — Приближи се към него, без да бърза, и докосна устни до неговите. — Радвам се, че успя.

— Казах, че ще се обадя, ако не успея.

— Наистина го каза. — Ала не бе разчитала на това. Бе оставила в къщата адреса на коктейла, но се бе примирила, че ще прекара вечерта без него. Отново се усмихна и приглади с ръка ревера на сакото му. — Аз никога не чакам до телефона. Отиваме в Джорджтаун. Твоята кола ли ще вземем, или моята?

— Аз ще карам. — Той знаеше, че Грейс очаква от него да направи някакъв коментар за външния й вид, затова нарочно замълча. Заобиколи колата и й отвори вратата.

Тя седна и с плавно движение подви краката си. Искаше му се да сложи ръце там, където късата рокля целуваше бедрата й. Където кожата сигурно бе нежна като зряла праскова и гладка като бял сатен.

Затвори вратата, мина от другата страна и седна зад кормилото.

— Къде в Джорджтаун?

Бе красива стара къща с високи тавани, тежки антики и топли дълбоки цветове. Ярката светлина се лееше върху важни, влиятелни и богати хора, които под парфюмите и одеколоните миришеха на власт.

Тук й бе мястото, помисли Сет. От момента, в който прекрачи прага и размени изискани целувки с домакинята, Грейс се смеси с цялото.

И въпреки това оставаше отделена. Насред всичкото черно и претенциозните пастелни цветове тя бе ярък син пламък, който предизвикваше всеки да го докосне и да се изгори.

Като диамантите, помисли той. Неповторима, силна… Неустоима.

— Лейтенант Бюкенън, нали?

Сет откъсна поглед от Грейс и погледна ниския оплешивяваш мъж с фигура на боксьор и костюм от френска модна къща.

— Да. Господин Роси, адвокат на защитата. Ако защитата има достатъчно дълбоки джобове.

Роси се засмя, без да се обижда.

— Мисля, че ви познах. Няколко пъти сме кръстосвали шпаги в съда. Вие сте костелив орех. Винаги съм вярвал, че щях да отърва Тримейн, или поне да омилостивя съдиите, ако можех да разклатя вашите показания.

— Той беше виновен.

— Абсолютно — съгласи се с готовност Роси. — Обаче щях да омилостивя съдиите.

Той започна да прави разбор на процеса и Сет се примири, че е въвлечен в скучен разговор.

В другия край на залата Грейс взе чаша от един преминаващ сервитьор. Слушаше с половин ухо клюките на своята домакиня. Знаеше кога да се засмее, кога да вдигне вежди, кога да свие устни или да направи някой интересен коментар. Всичко бе рутина.

Искаше й се веднага да си тръгне. Искаше да измъкне Сет от този тъмен костюм. Искаше да сложи ръце върху него, навсякъде върху него. Желанието се носеше през нея като горещ обрив. От глътките шампанско гърлото й не се разхлаждаше, само кръвта й кипеше още по-силно.

— Моя скъпа Сара!

— Грегър, колко се радвам да ви видя.

Грейс отпи и се усмихна на изискания мургав мъж с кадифения глас, който галантно се наведе да целуне ръката на домакинята. От Средиземноморието, прецени тя по акцента му. Към петдесетте, ала стегнат.