Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 34

Бе дала на пресата достатъчно материал. Диви купони, неразумни любовни истории, безогледно харчене.

Когато това не облекчи болката, намери нещо друго. Нещо, което я караше да се чувства порядъчна и завършена. И намери Грейс.

Тази вечер щеше да бъде точно това, което бе свикнало да очаква от нея семейството й. И щеше да преживее следващите безкрайни часове, без да им позволи да я докоснат.

Отпусна се тежко на дивана с бухналите кадифени възглавници. Сърцето й бумтеше, стомахът й се свиваше конвулсивно. Затвори очи и си заповяда да се отпусне. Щеше да прекара този последен час сама и да се подготви за останалото.

Ала едва бе поела за втори път въздух, когато чу стъпки, приглушени от дебелия килим. Раменете й се стегнаха, гърбът й се изправи. Тя отвори очи и видя Бейли и Емджей.

Позволи си отново да затвори очи и се отдаде на обзелото я чувство на благодарност.

— Казах ви да не идвате.

— Да, все едно, че щяхме да те послушаме. — Емджей седна до нея и я хвана за ръката.

— Кейд и Джек паркират колата — съобщи Бейли, седна от другата й страна и я хвана за другата ръка. — Как си?

— По-добре. — Грейс стисна ръцете им и в очите й запариха сълзи. — Вече много по-добре.

В едно ширнало се имение, не много далеч от мястото, където Грейс седеше с тези, които я обичаха, един мъж се взираше в съскащия дъжд.

Всички се бяха провалили, помисли той. Мнозина бяха платили за провалите си. Но възмездието не можеше да замести Трите Звезди.

Само забавяне, успокояваше се той. Звездите бяха негови, бяха предназначени да бъдат негови. Бе ги сънувал, бе ги държал в ръцете си в тези сънища. Понякога ръцете бяха човешки, понякога не, ала винаги бяха неговите ръце.

Пиеше вино, гледаше дъжда и обмисляше какви възможности има.

Плановете му бяха забавени от три жени. Това бе унизително и те трябваше да бъдат накарани да платят за неговото унижение.

Салвини бяха мъртви — Бейли Джеймс. Глупаците, които бе наел да доставят втората Звезда, бяха мъртви — Емджей О’Лиъри.

Човекът, когото бе изпратил с поръчение да вземе третата Звезда на всяка цена, бе мъртъв — Грейс Фонтейн.

Той се усмихна. Това бе недискретно, защото лично бе ликвидирал мошеника, който се бе опитал да го излъже. Да му разправя, че било нещастен случай, че жената се била борила с него, побягнала, паднала и се убила. Да му разправя, че бил претърсил всички ъгълчета на къщата и не намерил диаманта.

Този провал бе достатъчно дразнещ сам по себе си, но после откри и, че бе умряла не която трябва жена и че глупакът бе откраднал пари и бижута, без да му докладва. Е, такава нелоялност в делови партньор едва ли можеше да бъде толерирана.

Усмихна се замечтано и извади от джоба си една блестяща диамантена обица. Грейс Фонтейн я бе носила на възхитителното си ухо, помисли той. Сега я пазеше като талисман, докато обмисляше какви стъпки да предприеме по-нататък.

Оставаха само дни, преди Звездите да попаднат в музея. Да ги измъкне от тези свещени зали щеше да отнеме месеци, ако не и години планиране. Той нямаше намерение да чака.