Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 20

— Да… Не… Разбира се…

— Толкова е вълнуващо. — Ослепителната й усмивка вдигна температурата в и без това прегрятата стая с поне още десет градуса. — Детективската работа. Трябва да имате толкова интересни истории.

Сет приключи с телефонния разговор, който водеше, когато го уведомиха за пристигането на Грейс, облече си сакото, свалено в знак на отстъпление пред жегата, и см проправи път през детективската стая. Бюрото на Картър бе напълно обкръжено, а от центъра на тълпата се чуваше нисък, гърлен женски смях.

И видя как половин дузина от най-добрите му хора пръхтят като кутрета около кокал месо.

Тази жена, реши той, щеше да му създаде големи неприятности.

— Виждам, че тази сутрин всички случаи са завършени и престъпленията като по чудо са спрели.

Гласът му постигна желания ефект. Няколко души застанаха мирно. Онези, които не се стряскаха толкова лесно, ухилени се запромъкваха към бюрата си.

— Ъ-ъ-ъ… Грейс… Тоест, госпожица Фонтейн е дошла при вас, лейтенант.

— Виждам. Завършихте ли доклада си, детектив?

— Работя върху него. — Картър грабна листите, които бе захвърлил, и заби нос в тях.

— Госпожице Фонтейн — вдигна вежди Сет и посочи към кабинета си.

— Приятно ми беше да се запознаем, Майкъл. — На тръгване Грейс плъзна пръст по рамото на Картър.

Той щеше часове наред да чувства паренето от това докосване.

— Сега можете да изключите захранването — отбеляза Сет сухо, когато отвори вратата на кабинета си. — Няма да имате нужда от него.

— Човек никога не знае, нали? — Грейс влезе, като мина толкова близо до него, че телата им се докоснаха. Стори й се, че го усеща как се стяга, съвсем малко, но погледът му остана спокоен, студен и видимо незаинтересован. Тя начумерено огледа кабинета.

Учрежденското бежово на стените депресиращо се сливаше с остарялото сивкаво-бежово на линолеума на пода. Затрупано с книжа бюро, сиви кантонерки, компютър, телефон и един малък прозорец, който с нищо не допринасяше за блясъка на строгата стая.

— Значи тук работят всемогъщите — измърмори тя. Бе разочарована, че не откри нищо лично, никакви снимки, никакви спортни трофеи. Нищо, за което можеше да се хване, никакъв знак за мъжа зад полицейската значка.

Както и в детективската стая, опря бедро на ръба на бюрото му. Би било клише да се каже, че приличаше на лъч слънчева светлина, реши Сет. Слънчевите лъчи бяха опитомени — топли, приветливи. Грейс бе огнена стрела на светкавица. Гореща и смъртоносна.

Дори слепец би забелязал кадифените бедра под тясната къса жълта пола. Той просто заобиколи бюрото, седна и я погледна в лицето.

— На стола ще ви бъде по-удобно.

— Добре съм си и тук. — Тя лениво взе един молив и го завъртя в пръстите си. — Предполагам, че не разпитвате тук заподозрените.

— Не, за тази цел имаме тъмница долу в мазето.

При други обстоятелства би оценила сухия му хумор.

— Аз заподозряна ли съм?

— Ще ви съобщя. — Той наклони глава. — Бързо се възстановявате, госпожице Фонтейн.