Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 10

— Всъщност си водя записки. Кой живееше в къщата по време на вашето отсъствие?

— Никой. Не обичам в къщата ми да има хора, когато мен ме няма. А сега, ако ме извините… — Грейс рязко се освободи от хватката му и мина във фоайето под свода. — Боже мили… — Първо дойде гневът, бърз и силен. Искаше й се да изрита нещо, въпреки че вече всичко бе изпочупено и разрушено. — Трябвало ли е да потрошат това, което не са можели да отнесат? — измърмори тя. Вдигна поглед, видя разбития парапет и отново изруга. — И какво, по дяволите, са правили там горе? Голяма полза от тази алармена система, всеки може просто… — Спря на място и гласът й угасна, когато видя тебеширения силует, очертан върху кестеновия под. Докато се взираше, без да може да откъсне поглед, кръвта се оттече от лицето й и то остана болезнено бледо и замръзнало. Опря се с ръка на дивана, за да запази равновесие, и впи очи в блестящите стъкълца, останали от холната й масичка, и в кръвта, засъхнала в тъмна локва.

— Защо не отидем в столовата? — предложи тихо Сет. Грейс изпъна рамене, въпреки че не я бе докоснал. В стомаха й се бе свила буца лед и горещите вълни, които я пронизваха, не можеха да я разтопят.

— Кой е бил убит? — попита тя. — Кой е умрял тук?

— Допреди няколко минути се смяташе, че сте били вие.

Грейс затвори очи, почти без да забелязва, че зрението й бе замъглено.

— Извинете ме — произнесе доста ясно и прекоси сковано стаята. Вдигна бутилката бренди, търкаляща се по пода, отвори едно барче да извади чаша и наля догоре.

Изпи първата глътка като лекарство. Сет го разбра от начина, по който го изля в гърлото си и потрепери. Питието не върна цвета върху страните й, ала според него разтърси съзнанието й дотолкова, че да го накара отново да заработи.

— Госпожице Фонтейн, мисля, че ще е по-добре да поговорим за това в някоя друга стая.

— Добре съм. — Но гласът й бе дрезгав. Отпи отново, преди да се обърне към него. — Защо решихте, че съм била аз?

— Жертвата е била във вашата къща, облечена в халат. Отговаря на вашето общо описание. Лицето й беше… Обезобразено от падането. Тя е приблизително с вашия ръст и тегло, вашата възраст, вашия цвят.

Нейния цвят, помисли Грейс с внезапно обляла я вълна на облекчение. Значи не е била нито Бейли, нито Емджей.

— Не съм канила никой да живее вкъщи, докато ме нямаше. — Пое дълбоко въздух. Знаеше, че спокойствието бе на една ръка разстояние, само трябваше да стигне до него. — Нямам представа коя е била жената, освен ако не е била една от крадците. Как… — Тя отново погледна към счупения парапет, към злобно озъбените стърчащи дървени ръбове. — Трябва да са я блъснали.

— Това още предстои да се установи. — Сигурна съм, че е било така. Не мога да ви помогна по въпроса коя е била тя, лейтенант. Тъй като нямам сестра близначка, мога само да… — Млъкна и за втори път пребледня. Сви ръката си в юмрук и я притисна към корема си. — О, не. О, Господи…