Читать «Последен ден в неведение» онлайн - страница 9

Изведнъж разбра, че се движи сам из Лабиринта, през който обикновено ги караха да блуждаят, преди да се формират работните групи и да стигнат до обектите. Поне сам докъдето му виждаха очите. Никога преди не е било така, винаги имаше по няколко души с него…

Не успя да се замисли над това, когато нова инструкция го насочи към врата, а зад нея — подемна шахта. Няколко секунди стеснено дишане и силовото поле го издигна…

… на един от етажите с килиите. Сега бяха празни и цареше съвършена кънтяща тишина.

А-55 спря и зачака заповеди. Надзирателят мълчеше. Мълча точно толкова, колкото затворникът да понечи да се запита какво значи това. И тогава се обади:

— Влез в килията пред себе си.

А-55 се подчини и дори изпревари следващата инструкция, като застана върху изтъркания жълт кръг.

Само че последва нещо друго.

Светещата стена се отвори пред него. Беше вход, къс коридор или антре, в който стояха на задните си механични крайници два едри охранителни дрона — периферни устройства на Надзирателя, но може би снабдени с автономни процесори.

Дроновете не показваха признаци на активност. Очите-камери — ако това наистина бяха оптични сензори — мъждукаха едва-едва. Между тях имаше място колкото да мине човек.

— Влез, А-55.

Затворникът влезе.

Беше кабинет, поне приличаше на такъв. Изобщо нито намек за затвор. Къде съм? Събеседване? Среща с ЖИВ човек?

Погледът му се плъзна по килима — килим! — меките форми на мебелите, уютни фотьойли, изящни масички… Зави му се свят от цветовете и обстановката. В стената имаше вграден аквариум с изящни рибки, стрелкащи се покрай кичести водорасли и сребристи струи въздушни мехурчета от скритите сред камъчетата на дъното аератори.

— А-55! — гръмна високоговорител и внезапно аквариумът се стопи. Беше стереоскопичен плосък екран, досега излъчвал в режим на скрийнсейвър. Лицето върху екрана бе неговото собствено — профил, анфас, отстрани — колонка данни…

Нещо го стисна за гушата. Не, нищо външно. Просто му стана трудно да диша.

— А-55, днес е денят на вашето освобождаване. Надзорната комисия реши да прекрати изтърпяването на наказанието две години и десет месеца предсрочно. Моля, седнете. Ще ви прожектираме запис от процеса срещу вас, заедно с това ще бъде разблокирана паметта ви. Кажете, когато сте готов да пристъпим към процедурата.

Отне му немалко време да се осмели да каже — пресипнало, но без много да му трепери гласът:

— Започвайте…

И разбра, че изпитва ужас от това, което щеше да научи за себе си.

Защото дори да разбереше за какво е бил осъден, никога нямаше да е свободен — навярно до последния си час.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17184]

Последна редакция: 2010-07-25 15:00:00