Читать «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))» онлайн - страница 7
Николай Александров
Аналогично на горното преследване през почти същия период от време се е разиграло и над Москва, само че преследвачите са били двойка руски изтребители.
Случайна ли е появата на НЛО приблизително по едно и също време над Брюксел и над Москва, или това е планирана инспекция на извънземните, при която са изследвани различията на двете системи при отреагиране на предизвикателството? В този аспект може би е правилно и да разгледаме конкретен случай, разиграл се на 13 септември същата година. (Случаят е описан в „Синята книга и други разсекретени документи за НЛО“.) На тази дата в началото на нощта дежурната смяна на една от руските станции за далечно радиолокационно обслужване зафиксирала на екрана на радара приближаване на огромен обект. Яркостта на маркера върху него е била такава, като че ли се приближава стратегически бомбардировач. По нареждане на началника на дежурната смяна операторите на станцията включили автоматичната система за разпознаване. В момента на прехващане на ответния сигнал обаче системата излязла от строя. „Гостът“ преминал на пълно поглъщане на вълните на радарната станция на разстояние около пет километра от нея и изчезнал от екрана на радара. Офицерите излезли от бункера за наблюдение. В този момент буквално над главите им прелетял черен триъгълен обект със страни, дълги около 15 метра. Дъното му било гладко, но не огледално, а матово, като че ли по него имало слой от сажди. По него нямало никакви отвърстия, устройства за кацане или илюминатори. Обектът изпратил нагоре три светлосини лъча. След това „гостът“ започнал да каца с тихо шумолене вертикално като вертолет. Неочаквано от средата на борда му блеснала синя искра и един ярък лъч счупил антената на радара. Тя започнала да гори много ярко, като че ли е от дърво, въпреки че била от стомана. Направляващите двигатели на антената се въргаляли встрани от нея, а самата тя била паднала на една страна. Загадъчният обект през това време кацнал в зеленчуковата градина недалеч от радиолокационната станция. Там той престоял един час и петдесет и седем минути. По време на престоя му часовите от въоръжената охрана на станцията изчезнали от постовете си. В момента, когато обектът излетял, те отново се появили от „нищото“ пред смаяните погледи на офицерите. Часовниците по ръцете им били изостанали с толкова време, колкото бил продължил престоят на обекта. И двамата изчезнали войници били убедени, че са си стояли на своя пост през цялото време и не си спомняли нищо за посещението на загадъчния обект. В мястото на кацане на апарата листата, стеблата и доматите са обезобразени и сплескани. Впечатлението е такова, като че ли са се намирали под огромен обемен взрив. Смачкана е даже каменистата почва. Но странно — много от храстите не са счупени, а са обезобразени като от налягане, действащо им от всички страни. Тук трябва да отбележим, че обектът е имал същите размери и форма като този, наблюдаван над Белгия. Нещо повече, през август 1968 г., близо 23 години преди описаните събития, обект с подобни размери и триъгълна форма бил наблюдаван от екипажа на руски стратегически бомбардировач Ту-16. Самолетът изпълнявал нощен полет на 11000 метра височина. Неговият командир В.Сопов забелязал вляво от курса на по-голяма височина светлини, които осветявали тъмна платформа с форма на триъгълник. Светлините били разположени по върховете на корпуса на обекта и имали матовобял цвят. След известно време триъгълният апарат извършил главозамайващ маньовър и стремително се отправил надолу. Приборите на бомбардировача работели нормално, нямало никакви препятствия, но екипажът изпитал неприятни усещания. Командирът бил на мнение, че подобно чувство се поражда, когато човек попада под насочено излъчване на радиолокационен прицел.