Читать «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))» онлайн - страница 12

15 април 1970 г. „Аполо-13“ носи на борда си миниатюрен атомен заряд. Той трябвало да бъде взривен на Луната с цел да се помогне при разчитането на лунната инфраструктура с помощта на научна апаратура. Задачата не била изпълнена. Причината за това неизпълнение се дължала на взрив на един от кислородните резервоари на кабината, който бил предизвикан чрез лъчево въздействие от прелитащ неидентифициран обект, следящ космическия кораб.

12 декември 1972 г. Екипажът на „Аполо-17“ е кацнал на Луната и провежда изследвания, когато внезапно е смутен от прелитащи тела. Съобщава Юджийн Сернън: „Странно! Какво ще кажеш сега? Какви са тези предмети, които прелитат над нас? Какво е това, Джек? Чуй, нещо ни е повредено…“

Харисън Смит (с развълнуван глас): „Антената ти! Какво чука така?… Нещо лети над нас! Още!… Имам чувството, че сме улучени от нещо… Виж тези предмети… Непрекъснато летят над главите ни…“

На Луната, както по всичко изглежда, има изградена база на една от извънземните цивилизации, които ни посещават, и всички кораби „Аполо“, летящи към нея, са се намирали като че ли под наблюдателния поглед на кораби на тази цивилизация. Съществуват редица факти, които показват, че последните не се намират от вчера на Луната.

НЛО НА ЛУНАТА

Особен интерес предизвикват публикуваните съобщения за движещи се обекти по повърхността на нашия спътник. Последните се забелязват особено често над „Морето на спокойствието“, където за първи път се прилуниха през 1969 г. американските космонавти. Така например на 18 май 1964 г. американските астрономи Харис и Крос в продължение на 1 час и 15 минути са наблюдавали светещо петно, което се придвижвало със скорост 32 км/ч по повърхността на Луната.

На 21 юни същата година Харис, Крос и Хеланд са засекли тъмен обект, който се е премествал с променлива скорост от 32 до 80 км/ч на юг от кратера „Рос-Д“.

На 11 септември 1967 г. наблюдатели от Монреал забелязват в „Морето на спокойствието“ тяло, което изглежда като паралелепипед с виолетови светлини по краищата. Тялото престава да се вижда близо до линията на терминатора (границата между деня и нощта), а след 14 минути около кратера Сабин за части от секундата избухва жълта светлина. Двадесет дни по-късно на същото място е забелязано ярко петно, придвижващо се със скорост 80 км/ч.

През 1968 г. американски изследователи забелязали как в района на кратера „Аристарх“ три червени светлинни петна се слели в едно. По същото време японски астрономи наблюдавали розово петно, което покривало южната част на този кратер. Впоследствие в кратера се появили две червени и една синя ивици, широки 8 и дълги 50 километра. Забележителното било, че те се виждали добре при пълнолуние, тоест тогава, когато лунната повърхност е залята с ослепителна слънчева светлина и е най-малко удобно да се наблюдават с телескоп светли петна.

Подобни наблюдения са извършвани и в по-далечното минало. На 12 октомври 1875 г. на границата на тъмната и осветената част на диска на Луната (терминатора) в центъра на „Морето на дъждовете“ е наблюдавана внезапно появила се ярка светлина. Светещото петно имало точно такъв бял цвят както осветената част на луната. То се движело по права линия на север. Когато петното преминало половината път, подобно петно се е появило на юг. Второто явление било точно копие на първото. Всичко свършило след 4 секунди. След известно време се забелязало светло петно на юг от кратера „Гримолди“. Крайната точка на неговото движение се видяла добре. Там петното се забелязвало поразително ясно. Установено било, че скоростта на странния обект спрямо повърхността на Луната била по сметките на астрономите не по-малка от 63 мили/сек.