Читать «Обречен на мълчание» онлайн

Нелсън Демил

Обречен на мълчание

На Джини с любов

Искам да благодаря на Тони Глийсън — консултанта ми в областта на военното дело, на Рейд Боутс за приноса му като редактор на книгата и на Ник Елисън за непрекъснатата му подкрепа.

Изказвам благодарност също и на старши сержант Сюзън Ругър на служба във форт Хамилтън и на д-р Ръсел Гилмор, директор на Музея на отбраната в Харбър.

Благодаря също и на Даниел Барбиеро — все още на служба в морската пехота.

А на приятелите ми от рота „Делта“, Първи батальон на Осма кавалерия — моите най-искрени почитания.

ПЪРВА ЧАСТ

По-лесно е да се намери някой, който да лъжествидетелства срещу един цивилен, отколкото някой, готов да каже истината, когато тя е срещу интересите и честта на войника.

Juvenal

ГЛАВА ПЪРВА

Бен Тайсън затвори последния брой на „Уол Стрийт Джърнъл“ и се загледа навън през прозореца на влака, който набираше скорост. Яркото майско утринно слънце създаваше илюзията, че унилият квартал Куинс, който сега се изнизваше назад, е доста населен.

Тайсън погледна човека срещу себе си — Джон Маккормик, негов съсед и бегъл познат. Той четеше някаква книга с дебели корици и Тайсън се загледа в заглавието — „Уей: смъртта на един град“.

Маккормик обърна една страница назад и прочете нещо за втори път, сетне вдигна поглед нагоре и неочаквано погледът му срещна очите на Тайсън. Но той веднага се взря отново в книгата.

Изведнъж Тайсън бе обзет от някакво лошо предчувствие. Отново се вгледа в корицата на книгата. На нея се виждаше древният имперски град Уей, даден от малък ъгъл отвисоко и оцветен в червеникаво. Градът се простираше от двете страни на червените води на река Пърфюм, чиито мостове бяха изпочупени и увиснали във водата. Над пламтящия град се стелеха огромни червеникави кълба дим, а слънцето — алено полукълбо, увиснало над далечното Южнокитайско море — очертаваше силуетите на по-важните сгради в града: императорския дворец, високите стени и крепости на цитаделата и извисяващите се кули на Католическата катедрала. Забележителна картина, помисли си Тайсън и поклати глава сам на себе си. Сетне попита:

— Хубава ли е книгата?

Маккормик вдигна очи от страницата с престорено равнодушие.

— О, не е лоша.

— Има ли някаква почетна дума и за мен? Маккормик се поколеба за момент, после, без да отговори, му подаде отворената книга. Бен Тайсън се зачете:

На шестнайсетия ден от битката при Уей — 15 февруари — един американски картечен взвод попаднал под вражески огън в западните покрайнини на града. Взводът бил част от рота „Алфа“, Пети батальон на Седми кавалерийски отряд на Първа въздушна кавалерийска дивизия. Интересно е да се знае, че Седма кавалерия е отрядът, чийто командир бе генерал Кастър и който претърпя големи загуби при Литъл Биг Хорн.

Пехотният взвод, подложен на обстрел, бил командван от някакъв двайсет и пет годишен лейтенант от Ню Йорк, възпитаник на Корпуса за подготовка на офицери от запаса в Обърн.

Тайсън продължи да гледа втренчено в книгата без да чете. Погледна Маккормик, който му се стори смутен. След това отново се зачете: