Читать «Времепрестъпление» онлайн - страница 38

— Спрете за момент, господин член на Съвета. Това не съм си го измислил аз — отговори посетителят. — Това решение е взето на върха. На самия връх.

— Изобщо не ме интересува чия идея е — отсече Салгат Трод. — Цялата работа е пълен идиотизъм и аз нямам намерение да се забърквам в него.

Лицето на посетителя замръзна. Цялото уважение, което демонстрираха маниерите и тонът му, се стопи. Гласът му прозвуча грубо и безцеремонно.

— Виж какво, Салгат, това е нареждане на Организацията. Не се опитвай да не се подчиниш на нареждане на Организацията или да я напуснеш. Поумней, пораснало момче, и прави, каквото ти се казва. — Той извади от джоба си ролка и я остави върху бюрото. — Твоята реч е скицирана тук. Произнеси я със свои думи, но следвай указанията стриктно. — Той изгледа втренчено Салгат Трод. — Няма да си губя времето да ти обяснявам какво ще ти се случи, ако не го направиш. Сам се досещаш.

След което се обърна и излезе през тайния изход. Известно време Салгат Трод остана вторачен в него. По едно време посегна към ролката, но дръпна ръка като ужилен. Погледна часовника. Беше точно 16.00.

Зелената аерокола кацна на площадката. Въркън Вал, който седеше на предната седалка до пилота, отвори вратата.

— Да ви се обадя ли по-късно, помощник Вал? — попита пилотът.

— Не, благодаря, Дрент. Със съпругата ми сме поканени на вечеря и вероятно след това ще се прехвърлим в някой нощен бар. Утре сутринта всички антиуправленски коментатори ще ме заядат за среднощните ми гуляи вместо да водя битка с „Робския тръст“. Няма нужда да се показвам с официална кола, давайки им шанс да добавят „на обществени разноски“.

— Все пак забавлявайте се, докато можете — посъветва го пилотът и посегна към радиотелефона. — Желаете ли да ви ангажирам стая тук, сър?

— Не, благодаря.

Прислужникът му Кандарго го въведе в апартамента шест етажа по-надолу.

— Госпожа Дала се облича — каза той. — Помоли ме да ви кажа, че сте поканени на вечеря от Таван Драс в апартамента му.

— Ще говоря с нея — отвърна Вал. — Извади ми парадната униформа, късото яке, ботушите, бричовете, както и иглера.

— Да, господарю. Ще извадя нещата ви и ще подготвя ваната.

Прислужникът се обърна и се отдалечи към антрето с тоалетните помещения, вдясно от които се намираше стаята на Вал, който го последва, но зави наляво към стаята на съпругата си.

— Дала! — извика той.

— Тук съм! — чу се гласът й откъм банята.

Намери я просната върху пластмасова кушетка. Прислужницата й Рендара енергично разтриваше тялото й с някакъв мехлем с остра миризма, гъст като грес. Лицето й бе покрито с маска, а косата й бе скрита под еластична шапка. Винаги бе подозирал, че красотата е истинската женска религия, като имаше предвид всеотдайността, с която фанатизираните й последователки се подлагаха на всевъзможни мъчения заради нея. Дала му махна за поздрав и попита: