Читать «Последният враг» онлайн - страница 14

Х. Бийм Пайпър

Така продължи през цялото време, докато корабът прелиташе над Каспийско море. Когато завиха към долината на Волга, един от служителите на кораба слезе от контролната кабина и съобщи:

— Всеки момент пристигаме в Дарш. — Въркън Вал се приближи до стъклената стена и видя белите и пастелно обагрени кули на града да се издигат над широколистните гори, които покриваха целия басейн на Волга в този сектор. — Багажът ви е прехвърлен във въздушното корабче, лорд Вирзал и почитаеми Убийци, и е готов за катапултиране, където и да сте. — Служителят погледна часовника си. — Кацаме в Комерсиалния център след двайсет минути. След десет ще минем над хотел „Солар“.

Всички се изправиха и Въркън Вал сключи пръсти и чукна рамене със Зортан Бренд.

— Късмет, лорд Вирзал — каза Зортан. — Надявам се да откриете лейди Далона невредима и плътна. Ако се нуждаете от помощ, ще бъда в Комерческия дом следващите един-два дни. Ако стигнете в Гама преди мен, знаете кого да търсите там.

Същия следобед Въркън Вал, придружен от Марник, посети Независимия институт за изследвания по прераждане, из чиито коридори и кабинети се разхождаха голям брой Убийци. Някои носеха полуавтоматични пушки или нервнопаралитични газови пистолети, спираха хората и ги разпитваха. Марник само направи жест с ръка и изрече думите „Убиец-парламентьор“ и двамата бяха пропуснати да минат. Влязоха в асансьорна кабина и се понесоха нагоре към кабинета на доктор Харнош от Хош, с когото Въркън Вал бе уговорил среща.

— Съжалявам, лорд Вирзал — обърна се към него директорът на института, — но нямам никаква представа какво се е случило с лейди Далона и дали въобще е все още плътна. Много съм разтревожен. Изключително я уважавах и като личност, и като учен. Истински се надявам да не е била обезплътена; това би нанесло сериозен удар на науката. За щастие тя доведе докрай доста от изследванията си, докато беше при нас.

— Следователно допускате, че вече не е плътна?

— Боя се, да. Политическите последици от нейните открития… — Харнош от Хош повдигна печално рамене. — Беше се посветила изцяло на работата си. Убеден съм, че никаква друга причина освен обезплътяване не би могла да я отклони в момент, когато толкова много важни експерименти все още не са завършени.

Марник кимна на Въркън Вал, сякаш искаше да каже: „Оказахте се прав“.

— Все пак възнамерявам да действам, основавайки се на допускането, че е все още плътна и се нуждае от помощ, докато не се убедя в противното — отвърна Въркън Вал. — Ако стане така, възнамерявам да открия кой я е обезплътил и да го изпратя да поднесе извиненията си лично. Никой не може да обезплъти мой приятел безнаказано.