Читать «Полицейска операция» онлайн - страница 5

В един момент във вътрешността на купола изникна фигурата на мъж. Имаше гневно, свирепо изражение и беше облечен в черна туника, обшита със сребърни кантове, черни бричове и лъскави черни ботуши, а на шапката му имаше емблема от кръст и мълния. Държеше автоматичен пистолет.

Мъжът зад бюрото моментално грабна собственото си оръжие и свали предпазителя, но преди да успее да го вдигне и насочи, натрапникът залитна и изскочи извън силовото поле, което обграждаше креслото и контролното табло.

Известно време наоколо бушуваха огньове, след това мъжът се оказа насред огромен хол с висок сводест таван, през който прелитаха и изчезваха силуети. След това се замяркаха изгледи на дълбоки гори на фона на едни и същи планини и под едни и същи нарязани от перести облаци сини небеса. След това запремигва ослепителна синьо-бяла светлина. Миг по-късно мъжът попадна във вътрешността на огромен завод. Прелитащите наоколо силуети забавиха скорост и станаха по-отчетливи. Мъжът в креслото се усмихна, когато за миг попадна насред просторна къпалия, където високо русо момиче вземаше душ, а дребничка червенокоса пъргавелка енергично се подсушаваше с хавлиена кърпа. Куполът отново стана видим, окъпан в множество светлини, бученето постепенно утихна и той се превърна хладна, неподвижна конструкция от бяла метална мрежа. На тавана ритмично премигваше зелена светлина.

Мъжът натисна бутон и завъртя ключ, след което се изправи, взе пушката и чантата, бръкна под ризата си и извади мрежеста чантичка, от която измъкна малък син пластмасов диск. Отключи някакво чекмедже на контролното табло, извади малка ролка солидографски филм и го пъхна в чантата. След това отвори вратата и изплува в собствените си време-пространствени измерения.

Намираше се в обширен хол с бледозелен под и още по-бледозелени стени. Таванът бе в зеленикаво-светлосиви нюанси. Голяма вдлъбнатина служеше за гнездо на купола, а от противоположната страна на хола имаше пулт, зад който беше седнал облечен в бледосиня туника служител, който тъкмо изваждаше слушалките на мюзикбокса от ушите си. Двама полицаи в зелени униформи се закачаха с група момичета, облечени в ярки оранжеви, червени и зелени комбинезони. Полицаите бяха въоръжени с ултразвукови парализатори, които висяха на закачени за китките на левите им ръце ремъци, и с пъхнати в кобури сигма-лъчеви иглери като този върху пулта в купола. Една от девойките, облечена в яркозелен комбинезон, беше копие на момичето, което бе зърнал да си прави фрикция с хавлиената кърпа.

— Шефът ви пристига — каза на полицаите едно от момичетата, докато той крачеше към тях.

Двамата се обърнаха и го поздравиха небрежно. Мъжът, който напоследък използваше името Ричард Лий, отвърна на поздрава им и продължи към пулта. Полицаите хванаха в ръце парализаторите, извадиха иглерите и бързо тръгнаха към купола.