Читать «Жълтият прах на времето» онлайн - страница 11

Жак бавно пристегна самозавързващия се колан на скъпия си халат в преливащи цветове и бавно се приближи до терминала пред прозореца, който гледаше към морето. Както винаги след вземане на една или повече дози хронин движенията му бяха доста забавени. Имаше чувството, че меко и топло тесто прилепя ръцете му към тялото, а краката — към пода. Но съзнанието му оставаше будно, твърде будно.

Синьо и златно повикване. Цветовете на президента.

— Жак?

— Джон?

— Как си?

— Добре. Доколкото е възможно. Но съм объркан. Дикинджър избухна в смях.

— Откакто те познавам, приятелю, все си объркан. Но веднага трябва да ми отговориш. Нали знаеш.

— Джон, честно казано, чудя се дали съм способен…

— Щом ти предлагам тази длъжност, значи смятам, че си напълно способен да се справиш.

Жак изтри с длан избилата по челото му гореща, нездрава пот. А пък имаше климатична инсталация както във всички апартаменти на двореца. Господи, нима Джон не вижда, че е болен, отровен? Това, което става с мен, е направо ужасно. Аз съм нервноболен. Умирам от невроза. Тъпча се с хронин, за да притежавам насън жената, която не можах да срещна в живота, и за да си създавам друга съдба — жалка и грозна, — докато тук имам всичко или поне бих могъл да имам всичко, защото съм приятел на Джон Дикинджър. Аз съм нещастник и мръсник. А Джон ми предлага длъжността на държавен секретар по опазване на душевното здраве! Направо да… да полудееш!