Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 66

— Май ги изненадахме с Легиона на зората — засмя се граф Медни. — Заварихме ги неподготвени и затова почти не се отбраняваха. Но като стигнем Лондра, положението ще се промени.

— Така е — кимна Хоукмун. — Няма никакво съмнение, че следващия път Мелиадус ще изкара на полето много повече войни, и то най-добрите. — Той докосна висящия на шията му амулет, после погледна Изелда, която разтърсваше русите си коси.

— Ти се би храбро, милорд — рече тя. — Би се за сто души.

— Защото амулетът ми дава сила за петдесет, а твоята любов — за още толкова — усмихна се той.

— В двореца не ме ухажваше така — засмя се тя.

— Може би защото те заобичах повече от когато и да било.

Д’Аверк се покашля вежливо.

— Дали да не разположим лагера на една-две мили по-нататък? Тези трупове ми навяват печал.

— Аз ще се погрижа за ранените — заяви Боуджентъл и насочи коня си към камаргската кавалерия.

— Справихте се чудесно, момчета — извика на гвардейците си граф Медни. — Съвсем като в старите дни, а? Когато се биехме из Европа! А сега се сражаваме за нея.

Хоукмун понечи да добави нещо, но неочаквано нададе болезнен вик. Шлемът се плъзна от пръстите му, той притисна с ръце слепоочията си, очите му се изцъклиха от болка и ужас. Олюля се в седлото и щеше да падне, ако Оладан не го беше задържал.

— Какво има, дук Дориан? — извика разтревожено българинът.

— Защо извика, любов моя? — попита Изелда, скочи от коня и дотича да помогне на Оладан.

Хоукмун едва успя да прецеди няколко думи през здраво стиснатите си челюсти.

— П… Перлата… Черната перла… тя отново разяжда мозъка ми! Възвърнала е силата си! — Той се килна на една страна и падна в прегръдките им. Лицето му беше мъртвешки бледо. В мига, когато отпусна безжизнено ръце, всички видяха, че е казал истината. Черната перла, изглежда, отново кипеше от живот. Беше възвърнала предишния си блясък и сияеше със злокобна светлина.

— Оладан, мъртъв ли е? — проплака изплашената Изелда.

Дребният воин поклати глава.

— Не — жив е. Но няма да издържи дълго, отсега ще ви кажа. Боуджентъл! Сър Боуджентъл! Елате бързо.

Боуджентъл препусна към тях, скочи и пое главата на Хоукмун. Не за първи път виждаше приятеля си в подобно положение.

— Ще се опитам поне отчасти да облекча мъките му, но всичко, от което се нуждая, остана в Медния замък.

Боуджентъл се захвана незабавно за работа. Останалите го наблюдаваха с пребледнели лица. Най-сетне Хоукмун отвори очи и изстена мъчително.

— Перлата… — бяха първите му думи. — Сънувах, че разяжда мозъка ми…

— И така ще стане, ако не открием начин да я неутрализираме — промърмори Боуджентъл. — За момента успях да прогоня силата й, но нямам представа кога пак ще се завърне, и то с утроена мощ.

Хоукмун се изправи уморено. Едва се държеше на крака, лицето му бе покрито с пот.

— Трябва да потеглим незабавно и да превземем Лондра преди да е станало късно. Ако въобще има време за това.

— Да, ако има време.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

ВРАТИТЕ НА ЛОНДРА

Цветът на гранбретанската армия бе строен пред вратите на Лондра. Шестимата ездачи изкачиха близкия хълм, следвани от камаргската конница.