Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 62

— Или при Мелиадус. И на това ако не му кажеш късмет, а?

— Така си е — съгласи се граф Медни.  — Колкото по-дълго се трепят, толкова по-големи стават нашите шансове за успех. А през това време ще се прокраднем до Сребърния мост, ще пресечем Канала и ще достигнем безпрепятствено бреговете на Гранбретан. Май късметът наистина е на наша страна, любезни Фанк!

— Късмет, съдба или провидение — наречете го както ви е угодно — отвърна Фанк.

— Щом е така, да бързаме към брега — предложи Изелда.

— Така ще сторим — кимна Хоукмун. — Да побързаме и да се възползваме от суматохата.

— Разумна мисъл — кимна Фанк. — И понеже аз съм човек разумен, този път ще тръгна с вас.

— Добре си дошъл, уважаеми Фанк.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

НАЙ-РАЗЛИЧНИ НОВИНИ

Мелиадус стенеше проснат върху носилката. Калан се беше привел и преглеждаше ослепелите му очи.

— Какво ми е, Калан? — повтаряше с променен от болка и гняв глас Мелиадус. — Защо не виждам?

— Временна загуба на зрението от силния блясък при експлозията — успокои го Калан. — До ден-два зрението ти ще се възстанови.

— Един-два дни! Сега ми трябва! Сега — когато победата е в ръцете ми. Преди някой да е помислил, че може да я използва за своя сметка. Трябва да убедя останалите барони да се закълнат във вярност пред Флана, а после да открия Хоукмун. Моите планове! Всичко, на което разчитах, е изложено на риск!

— Повечето барони вече се съгласиха да те подкрепят — рече Калан. — А и друго не им оставаше. Само Джерек Нанкенсеен и Ордена на Мухата представляват известна опасност, както и Бренал Фарну — но Фарну на практика вече няма свой орден. Повечето Плъхове загинаха по време на сражението. В момента Адаз Промп преследва останалите към покрайнините на града.

— Значи Плъховете са избити — кимна замислено Мелиадус. — А какъв според теб е общият брой на загиналите?

— Около половината от цялата армия на Гранбретан.

— Половината? Унищожил съм половината от нашата армия? Половината от силата ни?

— Не си ли заслужаваше, като се има предвид какво спечели?

Мелиадус премигна с невиждащите си очи.

— Да… май си прав…

Той рязко се надигна и седна.

— Смъртта им беше оправдана, Калан. Направих го заради Гранбретан — за да отърва света от негодници като граф Медни и Хоукмун. Трябва да успея, Калан, инак всички кръвопролития ще се окажат напразни!

— Не се безпокой за броя на жертвите — успокои го Калан с уморена усмивка. — Вече работя над нова машина.

— Ново оръжие?

— Всъщност е старо, но отдавна не е използвано.

— Какво е то?

Калан се изкиска.

— Машината на Черната перла, барон Мелиадус. Съвсем скоро Хоукмун отново ще бъде във властта ни и Черната перла ще изяде мозъка му.

Лицето на барона се озари от щастлива усмивка.

— Ох, Калан! Най-сетне!

Калан положи внимателно барона на носилката и на-маза очите му със специален мехлем.

— Спи и сънувай така мечтаното отмъщение, стари приятелю. Двамата ще му се наслаждаваме заедно. — Калан вдигна глава. На прага беше застанал вестоносец. — Какво има? Какви са новините?