Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 52

Хоукмун се изсмя гръмогласно.

— Прав си, създателят на тези шлемове трябва да е бил гений! Не съм виждал по-добра изработка.

— Пробвай го — посъветва го Фанк. — Ще видиш, че ще ти бъде по мярка. Това е отговорът на Руническия жезъл на маските на гранбретанците.

— А как ще разбера кой е моят? — попита граф Медни.

— Нищо по-лесно — отвърна Фанк. — Този пред теб. Отзад има меден кръст.

Графът се усмихна, вдигна шлема и си го сложи. Хоукмун го погледна, но видя само изненаданото си отражение с мътната черна перла в средата на челото. Завъртя своя шлем. Отзад имаше златен кръст. Сложи си го и отново погледна шлема на графа. В първия миг не забеляза нищо, после се вгледа по-внимателно и откри, че отраженията всъщност са безкрайно много.

Останалите последваха примера им. Д’Аверк носеше син кръст, а Оладан — ален. И двамата се засмяха доволни.

— Чудесен подарък, уважаеми Фанк — кимна Хоукмун и свали шлема. — Великолепен подарък. Но тук виждам още два шлема, те за кого са?

Фанк се усмихна загадъчно.

— Ах, да… те ще са за тези, които ги пожелаят.

— За теб?

— Не за мен, не — трябва да призная, че бронята ме задушава. Неудобна е, а и ми пречи да въртя секирата както си знам. — Той посочи с палец привързаната за гърба му секира.

— Тогава за кого ще са двата шлема? — зачуди се графът.

— Ще узнаете, когато му дойде времето — успокои ги Фанк. — И тогава ще ви се стори съвсем естествено. Как се справят вашите хора в замъка?

— За камаргци ли питаш? — вдигна вежди Хоукмун. — Е, дадохме жертви от ударите на огромния гонг, дето ни върна в това измерение. Има и срутени сгради, но оцелелите се възстановяват бързо. За щастие кавалерията е запазена непокътната.

— Не повече от петстотин души — добави д’Аверк. — И това ако е армия…

— Така е — отвърна Фанк и хвърли замислен поглед на французина. — Така е. Е, аз да си вървя, че ме чака работа.

— Че каква ще е тая важна работа? — попита Оладан.

Фанк го погледна начумерено.

— В моята страна, приятелю, нямаме навика да си пъхаме носовете в чужди работи.

— Благодаря за подаръка — отвърна Оладан и се поклони. — И прощавай, ако съм те обидил.

— Приемам извинението — рече Фанк.

— Преди да си тръгнеш, любезни Фанк, бих искал да ти благодаря от името на всички за твоята добрина — изправи се граф Медни. — Ще позволиш ли един последен въпрос?

— Ако питате мен, вие тук много си падате по въпросите. Ние, оркнийците, сме доста мълчаливи хорица. Добре, приятелю, питай, а аз ще гледам да ти отговоря, стига да мога. Ако въпросът не е прекалено личен.