Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 22

Изведнъж в залата нахлуха въоръжени мъже. Начело вървеше Шенегар Трот, все още сграбчил момчето, наемниците го следваха. Смехът на Трот отекна в залата.

— Най-сетне е мой! Дори кралят-император не ще посмее да ми противоречи, след като завладея Руническия жезъл!

Хоукмун подуши въздуха. Отнякъде се беше появил странен, тръпчиво-сладникав мирис, който започна да изпълва помещението. Великите Добри бавно спускаха двамата приятели към стъпалата под жезъла. Шенегар Трот ги забеляза и възкликна:

— Но как?…

Хоукмун вдигна ръка и го посочи с пръст.

— Пусни незабавно момчето, Шенегар Трот!

Графът на Съсекс овладя първоначалната си изненада и се закиска зловещо.

— Първо ми кажи как се появихте тук преди нас.

— Помогнаха ни Великите Добри — същите свръхестествени същества, от които толкова се боиш. Имаме и други приятели, граф Шенегар.

Трот притисна кинжала към гърлото на момчето.

— Значи трябва да съм абсолютен глупак, за да освободя едничкия си шанс за спасение — и за успех!

Хоукмун вдигна Меча на зората.

— Предупреждавам те, графе, че този меч е необикновен! Виждаш ли червеникавата светлина, която блика от него?

— Да — много е красиво. Но ще може ли да ме спре преди да извадя едното око на момчето?

Д’Аверк огледа залата с постоянно менящите се фигури от светлина, причудливите изображения по стените и сияещите сенки, останали високо над тях.

— Положението май е безизходно, Хоукмун — промърмори той. — Както виждам, няма какво повече да очакваме от сенките. Изглеждат доста безпомощни.

— Ако пуснеш момчето, ще те оставя да излезеш безпрепятствено от Днарк — извика Хоукмун.

Шенегар Трот се разсмя.

— Сериозно? И как възнамерявате да прогоните моята армия само двамата?

— Казах ти, че разполагаме с многобройни съюзници — припомни му Хоукмун.

— Възможно. Аз обаче ви предлагам друго — оставете оръжията си и направете път, за да взема жезъла. Щом го получа, ще ви дам момчето.

— Живо?

— Живо.

— Нима ще се довериш на Шенегар Трот? — прошепна отчаяно д’Аверк. — Той ще убие момчето, а сетне ще се разправи и с нас. Нали знаеш колко държат на думата си гранбретанските благородници?

— Нима имаме друг шанс? — отвърна също шепнеш-ком Хоукмун.

В този миг зад тях се разнесе познат глас и те се извърнаха изненадани.

— Нямаш никакъв избор освен да пуснеш момчето, Шенегар Трот!

Гласът идваше иззад тежък шлем от черен кехлибар и злато.

— Да, право дума братлето… — От другата страна на постамента се появи Орланд Фанк, вдигнал на рамо своята огромна бойна секира.

— Вие пък откъде се взехте? — попита го изуменият Хоукмун.

— И аз мога да те попитам същото — ухили се Фанк. — Е, сега вече имаш и приятелчета, с които да се посъветваш.

ДЕСЕТА ГЛАВА

ДУХЪТ НА РУНИЧЕСКИЯ ЖЕЗЪЛ

Шенегар Трот отново се разкикоти и поклати глава.

— Гледам, че станахте четирима, но и това не променя съществено положението. Зад гърба ми има хиляди войници. Освен това държа и момчето. Така че, господа, бъдете така добри да отстъпите, за да взема Руническия жезъл, който по право ми принадлежи.

На кокалестото лице на Орланд Фанк засия широка усмивка. Рицарят в Черен кехлибар и Злато само пристъпи от крак на крак. Хоукмун и д’Аверк ги погледнаха въпросително.