Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 54

Продължи да броди из Галилея следван от сподвижниците си. С изключение на дванадесетте начетени мъже повечето бяха прости, бедни хорица. Имаше много готови да последват Иоан срещу римляните. На Иоан сега бе затворен.

Може би този човек щеше да ги поведе на бунт срещу богаташите от Ерусалим, Ерихон и Кесария?

Уморени и гладни, с възпалени от слънцето очи, те вървяха след човека с бялата роба. Нуждаеха се от надежда и я намираха в него. Защото го виждаха да прави чудеса.

Веднъж, когато проповядваше от една лодка, което той правеше често, и пое обратно към брега през плитчините, стори им се, че върви по водата.

През есента из Галилея се разнесе мълвата, че Иоан е бил обезглавен. Отчаянието от смъртта на Кръстителя прерасна във вяра в новия пророк.

От Кесария, в чийто околности най-често се срещаха луди и пророци, ги прогониха римските стражи.

И в други градове не ги пускаха откакто славата на пророка бе пораснала. Политическия климат се променяше. Не само римските, но и юдейските официални власти не искаха да търпят новия пророк така, както бяха търпели Иоан.

Все по-трудно си набавяха храна. Живееха предимно от подаяния, което не рядко означаваше животински глад.

Карл Глогауър, знахар, психиатър, хипнотизатор, месия, ги учеше да не обръщат внимание на глада и да го пречупват със силата на волята.

Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате — Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее. А сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

(Матей 16: 1–3)

Все по-често го наричаха с името, което бяха чули: Христос, Назарянина. В повечето случаи това не му правеше впечатление, но понякога предизвикваше в него гняв и той се нахвърляше върху тях с груби, обидни думи.

— Карл Глогауър! Карл Глогауър! — повтаряше им често.

И те казваха: „Ето! Той говори с гласа на Адоная!“

— Не ме наричайте с това име! — крещеше той и те уплашени се отдръпваха от него, докато се посмекчи гневът му. Не след дълго той сам ги търсеше, сякаш жаден за присъствието им.

Страхувам се от моя собствен дух. Страхувам се от самотния Глогауър.

* * *

С идването на зимата се върнаха в Капернаум, който се бе превърнал в крепост на неговите последователи.

Зимата в Капернаум той прекара в разговори с всички, които го слушаха и словата му най-често касаеха пророчества.

В тези пророчества ставаше дума главно за неговата съдба и за съдбата на неговите последователи.

Тогава заръча на учениците си, никому да не казват, че Той е Исус Христос. От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

(Матей 16: 20–21)

Седяха пред телевизора в нейния апартамент. Моника ядеше ябълка. Беше между шест и осем в една топла неделна вечер. Моника махна към телевизора с полуизгризаната си ябълка.