Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 15

Есеите обитаваха няколко едноетажни къщи, построени от кал и дялан камък и множество пещери в скалите от двете страни на долината. Някои от пещерите бяха с естествен произход, други бяха прокопани от предишните обитатели на долината и от самите eсеи.

Всички предмети на труда бяха обществена собственост. Някои от членовете на сектата, както Глогауър бе забелязал по-рано, имаха жени, но повечето водеха напълно монашески живот.

За своя изненада Глогауър научи, че повечето от есеите са пацифисти, отказващи да притежават и да произвеждат оръжия. Техните възгледи не съвпадаха напълно с войнствените проповеди на Кръстителя и въпреки това сектата не само търпеше, но и почиташе Иоан.

Вероятно омразата им към римляните заглушаваше гласът на принципите. Може би не бяха напълно сигурни в намеренията му.

А възможно бе и той самият да бе преднамерено неясен в речите си — или пък Глогауър просто не го разбираше. Каквато и да бе причината, поради която го търпяха, нямаше никакво съмнение, че в действителност Иоан е техния водач.

Ежедневието на есеите следваше своя равномерен ход — ритуално изкъпване три пъти на ден, молитва преди всяко ядене, на зазоряване, привечер и след работа.

Работата не беше тежка.

Понякога Глогауър ореше с дървено рало, теглено от други членове на сектата, друг път самия той се впрягаше, нерядко наглеждаше козите, пасящи по близките склонове.

Това бе мирен и спокоен живот. Макар и примитивен, той скоро погълна изцяло вниманието на Глогауър. Обичаше да се излежава на хълма, докато козите пасат около него, с поглед зареян в пустинята, където оскъдните храсталаци бяха единствената храна на козите и овцете. Ниски дръвчета и шубраци следваха хода на реката, която сигурно се вливаше в Мъртво море.

Почвата бе неравна. Приличаше на разбушувано езеро, застинало в жълтеникаво-кафяви контури.

Отвъд Мъртво море лежеше Ерусалим. Глогауър често се замисляше за него. Очевидно Христос все още не бе влязъл в града за последен път.

Иоан Кръстителя (ако може да се вярва на Новия Завет) би трябвало да умре, преди това да се случи, обезглавен в краката на Ирод, докато той се наслаждава на танца на Саломия.

Глогауър се почувства засрамен от вълнението, с което го споходиха тези мисли. Не трябваше ли да предупреди Кръстителя?

Знаеше, че не бива да го прави. Преди да влезе в Машината на Времето го предупредиха, че трябва да избягва всякакви опити да промени хода на историята. Убеждаваше се, че няма ясна представа за действителния ход на събитията. Познанията му се градяха само на легенди. Нямаше никакви точни исторически документи. Книгите от Новия Завет са били написани десетилетия и дори векове след събитията, които се описват в тях. Нямаше сигурни данни, че са исторически автвентични. В такъв случай, какво значение би могла да има неговата намеса в тези събития?

Но той знаеше, че не ще посмее да предупреди Иоан за опасността. Донякъде това се дължеше на подсъзнателното му желание всички събития да се окажат верни. На надеждата, че Новия Завет се основава на действителни събития.