Читать «Отровите на короната» онлайн - страница 118

Когато през XIV в. Франсоа I по съвета на сестра си накарал да му четат „Божествената комедия“ и чул пасажа, отнасящ се за Капетингите, той прекъснал четеца и възкликнал: „Тоя зъл поет петни моя род!“, като отказал да слуша повече.

14

Действително на 1 ноември 1301 г. Шарл дьо Валоа влязъл във Флоренция, разкъсвана от враждите между гвелфи и гибелини, и предал града на отмъщението на папските привърженици. После били издадени декретите за изпращане на много граждани в изгнание. Данте, виден гибелин и поборник на съпротивата, участвувал предишното лято в съвета на Сеньорията; по-късно бил изпратен с посланическа мисия в Рим и там бил задържан като заложник. Един флорентински трибунал го осъдил на 27 януари 1302 г. на две години изгнание и глоба от 5000 ливри въз основа на лъжливо обвинение за злоупотреба със служебното положение. На 10 март се състоял нов процес против него и този път той бил осъден на изгаряне. За свое щастие по това време поетът не бил във Флоренция, нито вече в Рим, откъдето успял да избяга; но и повече никога не видял родния си град. Разбираемо е, че той запазил към Шарл дьо Валоа и оттам към всички френски владетели дълбока и незаличима ненавист.

15

Редица съчинения и документи навеждат на извода, че орденът на рицарите-тамплиери продължил да съществува в повече или по-малко прикрита и неорганизирана форма още няколко столетия. Споменават се имена на тайни велики магистри чак до XVIII век. Изглежда поне сигурно, че през годините, непосредствено последвали разтурването на ордена, тамплиерите са полагали усилия тайно да се прегрупират и обединят. Жан дьо Лонгви, племенник на Жак дьо Моле, който се заклел да отмъсти за паметта на своя чичо в земите на графство Бургундия (т.е. на Филип дьо Поатие), оглавявал тази организация.

16

Свети Дрюон, особено почитан в Артоа, Камбрези и Ено, е роден през 1118 г. в Епиноа, спадащ тогава към епархията на Турне (Дорник) и по-късно преминал към араската епархия. Свети Дрюон се родил след извършено цезарово сечение върху тялото на вече мъртвата му майка. Още от малък проявявал необикновена набожност и страдал много от жестокостта на другите деца, които го наричали убиец на майка си. Смятайки се за виновен, той търсел всички възможни средства да изкупи това неволно престъпление. Седемнадесетгодишен се отказал от дворянския живот, раздал значителните имущества, които бил наследил, и се условил овчар при някаква вдовица на име Елизабет Льоер в село Сьобур, графство Ено, на тринадесет километра от Валансиен. Толкова много обичал животните и ги гледал тъй добре, че всички селяни го молели да пази овцете им заедно със стадото на вдовицата Льоер. Тогава именно, според легендата, ангелите започнали да гледат стадото му, докато той ходел на църковна служба…

По-късно отишъл на поклонение в Рим и то толкова му харесало, че го повторил още осем пъти. Но трябвало да се откаже от пътуванията, защото заболял от „разкъсване на червата“, болест, от която страдал, изглежда, цели четиринадесет години, като отказвал да го превързват. Въпреки лошата миризма, която се отделяла от него, добродетелите му привличали много покаяници от областта. Накарал да му построят срещу църквата на Сьобур малка колиба, от която се виждал олтарът, и дал обет да не излиза от нея до края на живота си. Удържал обещанието си дори когато църквата изгоряла, а заедно с нея и колибата; тогава всички разбрали, че е светец, защото огънят го пощадил.