Читать «Отровите на короната» онлайн - страница 115

Тогава архиепископ Марини взе думата от името на църквата; като призова противниците към помирение, той ги прикани да съблюдават „примирието на траура“, както се изрази. Според него не бивало да се приписва зла умисъл на казаното от монсеньор д’Еврьо и с думата „гроб“ той без съмнение е имал пред вид крепостта Гайар, където Маргьорит Бургундска била затворена, „като в гроб“ и сетне умряла.

Луи д’Еврьо нито се съгласи, нито изрази несъгласие. Робер пък изръмжа:

— В края на краищата замъкът Гайар е по-близо до Еврьо, отколкото до моя замък Конш…

В това време вратата се отвори и в залата влезе Матийо дьо Три, който обяви, че има да направи важно съобщение. Поканиха го да говори.

— Докато балсамирали тялото на краля — каза шамбеланът, — влязло незабелязано някакво куче и облизало кърпите, с които били извадени вътрешностите.

— Е, и? — попита Валоа. — Това ли е голямата ви новина?

— Не, господа, но кучето веднага се свило от болки, почнало да вие и да се гърчи, обзето от същите мъки като краля; може би вече дори е умряло.

Отново настъпи такава тишина, че се чу звънът на камбаните чак от парижката „Света Богородица“. Графиня Мао̀ не трепна, но жестока тревога сви сърцето й.

„Нима ще ме разкрият заради лакомията на едно куче!“ — си каза тя.

— Значи, смятате, Матийо, че е имало отрова… — промълви най-после Луи д’Еврьо.

— Трябва да се направи разследване, и то най-грижливо — рече Шарл дьо Валоа.

Бувил, който през цялото време на разискванията бе седял мълчалив край кралското кресло, се изправи.

— Господа, щом са посегнали на живота на краля, има опасност да се опитат да посегнат и на нероденото дете. Моля да ми бъде дадена охрана от шест въоръжени щитоносци и да се постави под моите заповеди денем и нощем, за да бди при вратата на кралицата и да я пази от престъпна ръка.

Казаха му да действува, както намери за добре. Малко по-късно отложиха заседанието на съвета за следващия ден, без да вземат каквото и да било решение.

При вратата Мао̀ се приближи до Луи д’Еврьо и му каза полугласно:

— Ще изпратите ли куриер до Филип, за да го извести за станалото?

— Разбира се, братовчедке, ще изпратя, а искам да предизвестим и леля ни Агнес.

— Тогава правете каквото намерите за нужно, защото с вас двамата сме на едно мнение по всичко.

Когато излезе от заседанието, Бувил бе спрян от Спинело Толомей, който го чакаше в двора на замъка и бе дошъл да го моли за закрила на племенника му.

— А, милото момче, добрият ми Гучо! — отвърна Бувил. — Ето какъв човек ми трябва, за да пазим кралицата. Съобразителен, ловък… На мадам Клеманс й беше приятно с него. Жалко, че не е щитоносец, нито дори бакалавър. Но пък най-после има случаи, когато доблестта струва повече от високото потекло…

— Тъкмо това мисли и знатната госпожица, която е пожелала да се омъжи за него — рече Толомей.

— А, значи се е оженил вече!

Банкерът понечи да разкаже накратко за неволите на Гучо, но Бувил едва го слушаше. Той бързаше, трябваше да се върне начаса във Венсен и държеше на идеята си да зачисли Гучо към охраната на кралицата. Толомей пък предпочиташе някаква длъжност, на която племенникът му щеше да бъде по-малко на показ и по-далеч от двора, Ако можеха да го настанят при някой висш църковен сановник, при някой кардинал например…